Глен Мийд
Измамата (65)

65.

На трийсет минути зад самолета на „Ер Франс“ летеше наетият за чартър „Гълфстрийм G450“ — на дванайсет километра над Атлантика. Марк седеше в тясната кабина зад Келсо, който бе прекарал последните петнайсет минути на сателитния телефон в организиране на следващия им ход.

— Летим по разписание и ще кацнем на „Кенеди“ в пет следобед — каза Келсо. — Това означава трийсет и пет минути след тях. Уредил съм с нас да не се занимава нито митнически, нито паспортен контрол.

— Какво ще стане с Дженифър и Маккоул, когато кацнат?

— В секундата, в която излязат в залата за посрещачи, ще бъдат взети под наша защита, ако трябва насила, и ще бъдат задържани до нашето пристигане.

— И после?

— Ще разкажа всичко на Дженифър и ще се опитам да разбера какво е открила в Швейцария. Ти обаче си дотук, Райън. След като кацнем, можеш да се върнеш към работата си.

— Виж, Келсо… искам да присъствам на разговора с Дженифър.

— Няма да стане. Получих специални инструкции и няма да се пазарим.

Колелата на огромния самолет докоснаха пистата на летище „Кенеди“. Машината рулира към ръкава за слизане и след секунди прозвуча мелодичният сигнал, разрешаващ откопчаване на коланите. Маккоул бързо свали чантите им от багажното отделение, а междувременно вратите се отвориха и пасажерите се подредиха на пътеката за слизане.

Дженифър не свали очилата си и това й позволи да види, че когато двамата мъже пред тях също свалиха своя багаж, червенокосият погледна към нея, преди да се обърне към изхода. Интересът му изведнъж я изплаши.

— Стой близо до мен — прошепна Маккоул, хвана я под ръка и я поведе към зейналата като за прозявка врата.

Понеже нямаха друг багаж, бяха първи на опашката за паспортен контрол. Прегледаха паспортите им и ги пуснаха, но насред пътя към митническия контрол Маккоул внезапно побутна Дженифър към тоалетните.

— Чакай тук и се преструвай, че търсиш нещо в чантата си.

— Какво си намислил?

— Довери ми се и прави каквото ти кажа.

Дженифър се престори, че разтревожено търси нещо в пътната си чанта. Отляво на нея в стената имаше плътна стоманена врата с клавиатура за достъп посредством парола, на която пишеше: „САМО ЛИЦА С ПРОПУСК. ДОСТЪПЪТ ЗА НЕОТОРИЗИРАНИ ЛИЦА ЗАБРАНЕН“. Тя погледна надясно и видя до пътеката към митническия контрол двама въоръжени униформени полицаи. После видя и тримата пасажери да се навъртат до една колона: блондинката беше най-близко, двамата мъже — на една-две крачки зад нея; и тримата полагаха усилия да не привличат внимание.

— Те са зад нас, Франк — каза Дженифър и сама усети в гласа си паника.

— Виждам ги. Според мен при тези полицаи наоколо няма да опитат нищо, преди да излезем в салона за посрещачи. Само че ние ще им се изплъзнем още тук.

— Как?

— През тази врата. — Маккоул посочи масивната стоманена врата.

Дженифър беше озадачена. Тази врата можеше да се отвори единствено след въвеждане на правилния код.

— И как ще стане това?

— С малко помощ. — Маккоул набра някакъв номер на мобилния си телефон и попита: — По дяволите, къде си, Марти? Чакаме където ми каза, точно пред сервизната врата за персонал. Побързай, приятел, тук става напечено, а нямаме цял ден.

Маккоул затвори. Дженифър го изгледа въпросително.

— На кого се обади?

— Ей сега ще разбереш.

— Има ли нещо общо с разговора, който проведе от самолета?

Но Маккоул разтревожено гледаше над рамото й.

— Струва ми се, че се готвят всеки момент да предприемат нещо.

Тя се обърна. Двамата мъже и жената продължаваха да чакат до колоната. Изглежда подозираха, че нещо не е съвсем наред, но не знаеха какво да предприемат.

Внезапно се разнесе странен шум и сърцето на Дженифър прескочи. Тя се обърна и видя сервизната врата да се отваря. Пълен мъж с рунтав мустак надникна от другата страна. Беше в униформа на служител от летището, с фуражка, носеше бележник с щипка, а на шията му висеше карта със снимка. Името на нея гласеше: Марти Самърс.

— Какво те забави, Марти?

— По-бързо от това просто бе невъзможно да дойда. Трябва да го направим наистина бързо, така че се размърдай, приятел.

Мъжът говореше с акцент от Бронкс. Направи им път да минат през вратата и преди да се усети, Дженифър беше набутана вътре от Маккоул. В последния момент се обърна и видя двамата мъже и жената да тичат към тях, но закъсняха и вратата се затвори под носа им.

— Мисля, че току-що ни спаси кожите, Марти.

Марти се ухили широко под рунтавия си мустак.

— Ей, Маккоул, всяко добро дело води след себе си друго. А сега да побързаме.