Глен Мийд
Измамата (50)

50.

Бриг, Швейцария

Телефонът в стаята на Марк приглушено иззвъня. Той се събуди и потърси в тъмното слушалката. Беше Гаруда:

— По дяволите, какво става, Марк? Получих съобщението ти. Чий го крепиш в Швейцария?

Марк се опита да се разсъни и посегна за часовника си на масичката. Беше 5:30.

— Историята е прекалено дълга, за да ти я разказвам точно сега и по телефона, Лу, така че просто ме изслушай. Исках да те питам за Боби, но също така имам нещо, което искам да свършиш за мен. Нали познаваш Дани Флин от отдел „Организирана престъпност“ към нюйоркското полицейско управление?

— Разбира се. Защо?

Когато Марк обясни какво иска да се направи, в слушалката настъпи продължителна тишина.

— Господи, първо ЦРУ, сега ми говориш за Червената мафия. Какво наистина става там, Марк? И какво правиш в шибаната Швейцария? Да не ровиш по случая Марч, а? Обзалагам се, че е това.

— Лу, моля те, нека си спестим обясненията и ще съм ти страшно задължен, окей?

Марк имаше една последна молба, този път от личен характер.

— Има още нещо, което искам да направиш. — Обясни и в слушалката пак се възцари мълчание.

— Има ли това нещо общо с онази горила от ЦРУ Келсо, когото искаше да проверя?

— Лу, моля те, нека не навлизаме в подробности. Имам съображения.

— Трябва да ти кажа, че с всяка минута всичко става все по-странно и по-странно…

— Ще трябва да говорим по телефона с часове дори само за да се опитам да ти обясня.

— Да… и да ти кажа право, май е време да го направиш. Имам нужда от някои отговори, пич.

— Лу, не мога, не сега.

— Кога тогава?

— Ще ти кажа.

— Знаеш ли какво си мислех? Мислех си, че е време да заеба шибаното бюро и да се поразкърша из улиците. Едно време бях детектив, ако не си забравил. И може би това е големият ми шанс. Може би можем да работим по този случай заедно и ще го решим веднъж и завинаги. Какво ще кажеш?

— Ще си помисля.

— Това „да“ ли е, или „не“?

— Това е „може би“. Казах ти, че ще си помисля, Лу.

Гаруда въздъхна.

— И как да вляза във връзка с теб? На същия номер ли да се обадя?

Марк помисли дали да не каже на Гаруда номера на мобилния телефон, който му бе дал Келсо, но се отказа.

— Не, аз със сигурност ще съм в движение, така че това може да се окаже проблем. Нека аз да те потърся. Дай ми номера на твоя мобилен.

— Добре. Сега нека ти кажа, че имаш още един проблем, приятел. Минах през Колдуел да видя Боби, както ме помоли, и онова което ще чуеш сега, хич няма да ти хареса…

Дженифър се събуди в седем. Беше спала дълбоко, изтощена от събитията предната нощ, но доволна от откритието си. Преди да си легне, бе отишла до рецепцията и бе поискала да й дадат местния телефонен указател.

Дежурният администратор й даде указателя за целия кантон Вале и след като се върна в стаята си, тя го прегледа. В района на Бриг живееха десетина души с името Фогел, но я обезсърчи това, че нито един от тях не беше „Х. Фогел“. Тогава й хрумна нещо друго и тя направи едно-единствено телефонно обаждане, което продължи почти пет минути. След това си легна и заспа непробудно.

Сега взе душ и се облече, после излезе в коридора и почука на вратата на Маккоул. Той й отвори облечен в хотелски халат, с коса, още мокра от душа.

— Добре ли спа?

— Заспала съм в мига, в който главата ми е докоснала възглавницата. Но преди това направих някои проучвания във връзка с името Фогел и мисля, че се натъкнах на нещо интересно.

Маккоул се намръщи и спря да бърше косата си.

— Какви проучвания?

— Облечи се, да слезем на закуска и ще ти кажа всичко.