Глен Мийд
Измамата (13)

13.

Марк тъкмо се унасяше в сън, когато телефонът иззвъня. Той се надигна, запали нощната лампа, вдигна слушалката и чу гласа на Лу Гаруда:

— Марк? Буден ли си?

— Вече да. Какво има, Лу?

— Става дума за онзи тип, Келсо. Проверих го, както поиска. Обадих се на приятеля на баща ми във Вирджиния. Оказа се, че вече се бил пенсионирал, но побъбрихме малко за старите времена и аз значи небрежно подметнах за някой си Келсо, уж случайно съм чул и разбрал, че е от Управлението.

— И?

— Моят човек бил в пенсия от две години, но името Келсо му било познато от миналото. Излиза, че той бил един от старшите им началници и определено не бил от онези, с които си заслужава да се ебаваш, ако не искаш да сдъвчат топките ти като стафиди.

— Нещо друго?

— Както ми го разказа моят приятел, Келсо бил високоуважаван човек. Работел само по най-големите случаи, нали разбираш — онези от национално значение.

— Разбра ли в коя секция работи?

— Е, тук резето хлопна и прецених, че не мога да настоявам, без да издам, че съм заинтригуван. Приятелят ми каза само, че преди няколко години Келсо бил прехвърлен в нещо, което наричали „Специални проекти“. Не ми обясни обаче какво им е специалното на тези проекти. — Гаруда кухо се изсмя. — Мен да питаш, това може да означава всичко. Например че Келсо може да убива хора и да прави разни неща, които ЦРУ тръпне да не се разберат.

— Да, ясно. Друго?

— Какво повече искаш? Името на човека, който му е продал застраховка за живот? Това е всичко, което имам.

— Благодаря ти, Лу. Виж… имам нужда от още една услуга.

— Давай направо.

— Малкият брат на Дженифър Марч, Боби, е в дома за инвалиди Колдуел. Имам нужда от някой, който да намине там през следващите няколко дни и да държи момчето под око, нали разбираш… да се увери, че всичко е наред, дали има нужда от нещо, такива неща. Ще го направиш ли?

— Разбира се. Но имаш ли нещо против да попитам защо?

— Обещах на Дженифър аз да се грижа за него, докато отсъства, но се оказва, че и аз трябва да замина.

— Къде?

— Не мога да ти кажа.

— Как да се свържа с теб?

— Няма да можеш. Аз ще ти се обаждам. — Марк реши да не дава на Гаруда номера на мобилния си телефон като предпазна мярка срещу евентуално подслушване на разговорите му.

След кратка пауза Гаруда отново заговори, този път по-тихо:

— Марк?

— Какво?

— Не знам с какво си се заловил, по дяволите, но послушай съвета ми. Каквото и да правиш, особено ако то има някакво отношение към ЦРУ, не сваляй поглед от задника си, приятелю, окей? Онези пичове са опасни. Действат по свои си закони и правят каквото си щат.

— Ясно.

— Говоря ти сериозно, Марк. Няма такова нещо, което хората от Лангли да не могат да направят. Подслушват телефони, ровят се из банкови сметки, дори могат да те слушат през стените, стига да решат, че им е нужно. Наистина, пич, ние нямаме представа и от половината, което се върши зад стените на Лангли. Приятелят на баща ми веднъж се разприказва за мръсните неща, които се планират и правят там, и косата ни се накъдри, повярвай ми. Така че си отваряй очите на четири, нали?

— Ще се опитам да го запомня.

— Приятни сънища, амиго.

Лу Гаруда и Анджелина лежаха голи в леглото. Анджелина беше красива и мургава, десетина години по-млада от него — но пък харесваше по-възрастните мъже. Беше наполовина американка, наполовина колумбийка. Бяха се запознали преди няколко месеца. Обикновено Анджелина беше във възторг от секса, който й предлагаше Гаруда, но тази нощ той явно имаше проблем.

— Какво ти става, бейби? Какво има? — тихо попита тя. — Искаш ли да си поиграя с него малко, за да стане твърд?

Но неговите мисли бяха далеч от леглото.

— Не, вече съм готов.

— Нещо не го виждам — пошегува се тя.

— В главата ми е, Анджелина. Готов съм да намеря решението на един случай. Защото става нещо адски странно.

— Какво?

— Преди две години си скъсах задника по един случай, който ни прати в задънена улица. Един човек изчезна просто ей така. — Гаруда щракна с пръсти. — Същата вечер в дома му прониква престъпник, убива жена му, тежко ранява малкия му син и се опитва да изнасили и убие по-голямата му дъщеря. За убийството няма никакъв мотив, а от изчезналия ни следа. Днес научих, че тялото му е открито замръзнало в глетчер някъде из Алпите. Проверих доклада на Интерпол и доколкото разбрах от него, мъжът е мъртъв от доста време.

— Това наистина звучи странно.

— Ти го каза, бейби. — Гаруда запали цигара и дръпна ядосано.

— И какъв е този човек?

— Работил е за една фирма, „Прайм Интернешънъл Секюритис“. Малка и доколкото разбирам, реномирана инвестиционна банка в Манхатън.

— И какво е правил в нея?

— Бил е един от вицепрезидентите им. Ще ми се да се срещна с дъщеря му — онази — дето едва не била изнасилена — и да поговоря неофициално с нея, но мисля, че тя няма да се съгласи на такъв разговор. Само че инстинктът ми говори, че си струва да се заинтересувам.

— Щом казваш. — Анджелина хвана члена му и започна да го гали. — А междувременно, мили, какво ще кажеш да изгасиш тази цигара и вместо нея да запалиш огъня в мен?…