Глен Мийд
Измамата (76)

76.

Лимузината се носеше по магистралата с близо сто и трийсет. Дъждът миеше със сила предното стъкло. Напрежението в колата бе непоносимо. Марк се опитваше да не откъсва поглед от пътя.

— Вземи следващата отбивка за Лонг Бийч — нареди Келсо — и карай към Коув Енд.

— Защо там?

— Много въпроси задаваш, Райън.

— Там ли е Дженифър, в дома на родителите си? Май те интересува дискетата?

Келсо се подсмихна.

— Какво се опитваш, Райън, да си изясниш неясните моменти ли? Просто карай накъдето ти казах.

— Искам някои отговори, Келсо. Ти стоиш зад смъртта на Пол Марч, нали така? Натопил си го по някакъв начин.

Усмивката на Келсо се разшири.

— Е, картината май започва да ти се изяснява.

— Направил си да изглежда като че ли Марч е откраднал петдесетте милиона, които в действителност си взел ти.

— Близко. Но не само аз, а ние двамата с Лазар. Имахме сделка, само че петдесетте милиона изчезнаха на Васенхорн, когато Лазар и Марч загинаха. Не знам, напълно е възможно да се пропаднали в някоя от многото пукнатини в леда и по този начин да са загубени завинаги. Също както телата на Марч и Лазар.

— Едва ли е трябвало нещата да се развият по този начин, нали?

— Не бих казал. — Келсо поклати глава. — Лазар трябваше да мине оттам с петдесетте милиона, аз трябваше да получа половината, а Марч трябваше да умре, заедно с братя Фогел, чиито тела трябваше да изчезнат завинаги в някоя пукнатина.

— Не се ли опита да търсиш парите?

Келсо сви устни.

— Това беше слабата част на плана. Лазар така и не бе споделил с мен къде ще пресече границата. Бях оставил това решение на него — и това се превърна в най-голямата ми грешка. До откриването на трупа така и нямах представа къде да търся, нито какво може да се е случило на Лазар.

Марк помисли и каза:

— Експлозията в моргата, убийството на Карузо, кървавата баня в манастира… Всичко това е твое дело, нали? През цялото време си се преструвал, че зад тези неща стои друг, а междувременно си се интересувал дали има някакви веществени доказателства за замесването ти в смъртта на Пол Марч.

— По-умен си, отколкото предполагах.

— Дори си измислил цялата история, че зад всичко стои Червената мафия, или дори Лазар или Марч, че те може по някакъв невъобразим начин да са оцелели и да се опитват да прекратят разследването. Разигравал си ни като истински кукловод, Келсо. Опитвал си се да отклониш подозренията ми и през цялото време си правел всичко по силите си началниците ти в ЦРУ да не заподозрат какво правиш.

— Впечатлен съм. Добър си, Райън, признавам ти го. Достоен си за агент от висока класа.

— Но защо го правиш? Нима само за да скриеш следите си?

— Имаш ли някаква представа колко струва онази дискета? Говорим за поне още петдесет милиона. Моская няма да имат никакъв проблем да ги платят, защото това е цената на тяхната свобода.

— Ясно… и тогава ти… какво? Ще изчезнеш завинаги?

Келсо кимна.

— Никой никога няма да ме намери, дори Лангли.

— Е, аз не бих разчитал на това.

— Повярвай ми, Райън, след трийсет години в занаята прекрасно знам как да залича следите си.

— Защо правиш всичко това, Келсо.

— О, ако те интересуват мотивите ми, мога да ти изброя много: недоволство, завист, алчност — мисля, че стигат за начало. Знаеш ли, на човек му писва да гледа такива като Моская да се чудят какво да правят с милионите си, докато останалите като нас се мъчим да бъдем примерни момчета и да водим праведен живот, само че бедни като църковни мишки. Защото в крайна сметка какво те очаква, а? Скапан златен часовник за сбогом и нищожна пенсия до края на дните ти. И в един момент започваш да си мислиш, че може би е време да използваш по някакъв начин мръсните номера, на които са те научили в ЦРУ. Това отговаря ли на въпроса ти?

— И къде е дискетата?

Келсо отново се усмихна широко.

— Имам чувството, че Дженифър ще може да ми помогне да намеря отговора на този въпрос, стига малко да посъживя паметта й.

— Как да я съживиш?

— Съвсем скоро ще узнаеш.