Беър Грилс
Гореща зона (57)

56.

Йегер спря за миг, за да смени наполовина празния пълнител с нов — за всеки случай.

Докато вървеше, чу звука на телевизор отпред и отдясно. Долавяше отделни думи от коментар на английски. Футбол. Мач от Висшата лига. Това трябваше да е. В онази стая се намираха тримата, които беше застрелял през стената. Мислено си отбеляза да каже на Нарова да провери дали всички са мъртви.

Промъкна се към притворената врата пред себе си, като спря на една крачка от нея. От другата страна се чуваха приглушени гласове. Разговор. Нещо като пазарлък, на английски. Значи там имаше и други, освен голямата клечка. Йегер вдигна десния си крак и изрита вратата.

В наситената с адреналин разгорещена битка времето започваше да пълзи като праисторическа твар и една секунда можеше да продължи цяла вечност.

Погледът на Йегер се плъзна по стаята, отбелязвайки за миг основните неща.

Четири фигури, две седящи на маса.

Онзи отдясно беше ливанският търговец. На китката му се мъдреше златен „Ролекс“. Шкембето му беше свидетелство, че си е угаждал през целия си живот. Беше облечен в дизайнерски костюм за сафари, макар Йегер да се съмняваше, че някога е виждал истинска савана.

Срещу него седеше чернокож тип в евтина риза, сиви панталони и черни обувки. Йегер реши, че това е мозъкът зад бракониерската операция.

Но до прозореца с лице към Йегер се намираше основната заплаха — двама сериозно въоръжени, гадни на вид типове. Несъмнено изпечени бракониери, убийци на слонове и носорози.

Единият се беше препасал през гърдите с лента за картечница като Рамбо. В ръцете си държеше характерната форма на ПКМ — руския еквивалент на британската общовойскова лека картечница. Идеална за стрелба по слонове в откритите равнини, но не особено добър избор за затворени помещения.

Втората фигура държеше РПГ-7, всеизвестния руски реактивен гранатомет. Чудесен за взривяване на превозни средства или за сваляне на хеликоптер. Но неспособен да спре Йегер в тясната стая.

Липсата на свободно пространство отчасти се дължеше на слоновата кост, натрупана в ъгъла. Десетки масивни бивни, завършващи с неравна кървава роза там, където бракониерите ги бяха отрязали от убитите животни.

Взт! Взт!

Йегер закова двамата бракониери с куршуми между очите. Докато падаха, изстреля по тях още шест куршума, по три във всеки — по-скоро от ярост, отколкото от желание да се увери, че са мъртви.

Зърна рязко движение, когато дебелият ливанец посегна към оръжието си. Взт!

Разнесе се пронизителен писък, когато Йегер простреля дясната ръка на дебелака и в дланта му зейна неравна дупка. После се извъртя и взе на мушка африканеца, като простреля от упор и неговата длан.

Въпросната длан шареше по масата и се опитваше да загребе и скрие купчината американски долари, които сега подгизваха от кръвта му.

— Държа Бейрут. Повтарям, държа Бейрут — съобщи Йегер на Нарова. — Всички противници са долу, но провери стаята с телевизора вдясно. Трима — виж дали са мъртви.

— Разбрано. В коридора съм.

— После покрий изхода. Може да сме пропуснали някого или да са извикали подкрепление.

Йегер се взираше над цевта към двете изкривени от шок и страх лица. Без да сваля пръст от спусъка на пушката, той се пресегна и извади с другата си ръка пистолета, като също го насочи напред. Пусна пушката и я остави да увисне на гърдите му на ремъка, за да се прицели с пистолета. Имаше нужда от една свободна ръка за онова, което предстоеше.

Бръкна в джоба си и извади малко правоъгълно устройство. Беше „Спай Чест Про Мини Кам“ — малка, много компактна видеокамера, с която можеше да борави и идиот. Постави я на масата и я включи показно. Подобно на повечето ливански бизнесмени, търговецът несъмнено говореше сносен английски.

Йегер се усмихна, но чертите му останаха скрити зад маската от чорап.

— Време е за шоу, господа. Отговаряте на всичките ми въпроси и може и да останете живи. И си дръжте ръцете на масата, за да ги виждам как кървят.

Тлъстият ливанец поклати невярващо глава. Очите му бяха изпълнени с болка и изцъклени от изненадата. Но въпреки това Йегер виждаше, че духът му — арогантното убеждение, че е недосегаем — не е пречупен напълно.

— Какво е това, за бога? — изсъска той през стиснатите от болка зъби. Акцентът му беше силен, английският развален, но въпреки това напълно разбираем. — Кой си ти, по дяволите?

— Аз ли кой съм? — изръмжа Йегер. — Аз съм твоят кошмар. Твоят съдия, жури и може би палач. Виждаш ли, господин Хана, аз съм онзи, който ще реши дали ще живееш, или ще умреш.

Йегер отчасти играеше роля, предназначена да всее страх у противниците му. Но в същото време бе обхванат от изгаряща ярост заради стореното от тези хора — заради клането, което бяха извършили.

— Знаеш името ми? — Ливанският търговец се опули. — Да не си луд? Хората ми са тук. Имам охрана. Да не мислиш, че ще те оставят да си отидеш жив от това място?

— Труповете рядко оказват силна съпротива. Така че започвай да говориш, ако не искаш и ти да станеш един от тях.

Лицето на търговеца се изкриви в злобна гримаса.

— Знаеш ли какво — начукай си го.

Йегер не очакваше с удоволствие това, което щеше да направи, но трябваше да принуди кучия син да говори, при това бързо. Трябваше да пречупи духа му на съпротива и имаше само един начин да го постигне.

Насочи цевта на пистолета си надолу и леко надясно и простреля търговеца в капачката. Кръв и парченца кост пръснаха по костюма за сафари, а ливанецът падна от стола си.

Йегер пристъпи към него, наведе се и фрасна дебелака в носа с дръжката на пистолета. Чу се рязко хрущене на счупена кост и по бялата риза рукна кръв.

Йегер го сграбчи за косата, вдигна го на крака и го бутна обратно на стола. После извади бойния си нож и го заби в здравата му длан, като я закова за масата.

Обърна очи към местния бракониер и го изгледа убийствено зад маската си.

— Гледаш ли? — изсъска той. — Защото хрумне ли ти нещо, те чака същото.

Бракониерът беше замръзнал от ужас. Йегер видя, че се е напикал. Реши, че държи и двамата там, където ги иска.

Вдигна пистолета, докато черното дуло почти опря челото на търговеца.

— Ако ти се живее, започвай да говориш.

Изстреля серия въпроси, задълбавайки все повече и повече в подробностите на контрабандата със слонова кост. Отговорите потекоха — маршрути за износ от страната; крайни цели и купувачи зад граница; имена на корумпирани чиновници, улесняващи контрабандата на всяко ниво — летища, митници, полиция, дори неколцина министри. И накрая най-важното — подробности за банкови сметки.

След като издои максимално ливанския дилър, Йегер изключи камерата и я прибра в джоба си.

После се обърна и застреля Жорж Хана два пъти между очите.

Дебелият ливанец политна назад, но ръката му още бе прикована за масата. Тежестта му я задърпа и я прекатури, тялото му падна под нея и остана да лежи до купчината слонова кост.

Йегер се обърна. Местният водач на бракониерите вече се беше вцепенил напълно. Цялата му енергия се бе изцедила и умът вече не контролираше тялото. Страхът беше изключил напълно мозъка му.

Йегер се наведе, докато лицето му едва не докосна неговото.

— Видя участта на приятелчето ти. Както казах, аз съм най-лошият ти кошмар. И знаеш ли какво ще направя с теб? Ще те оставя жив. Привилегия, която никога не си дал на носорог или слон.

Фрасна го два пъти през лицето с дръжката на пистолета. Като експерт по техниката за самозащита крав мага, разработена от израелските военни, Йегер много добре знаеше, че удар, нанесен с ръка, може да ти причини толкова болка, колкото и на противника ти. Зъб, изпречил се на кокалче, или счупен пръст на крака от изритване на някоя здрава част на противника като черепа. Винаги беше по-добре да използваш оръжие, което да защити тялото ти от удара. Това беше и причината сега да използва дръжката на пистолета.

— Чуй ме внимателно — смразяващо тихо каза той. — Ще те оставя жив, за да предадеш предупреждение на приятелчетата ти. От мое име. — Той посочи с палец назад към трупа на ливанеца. — Това ще се случи с вас — с всички ви, — ако умре още един слон.

Йегер му заповяда да стане и го изведе в коридора, където Нарова стоеше на пост при входа.

Бутна окаяната фигура към нея.

— Това е онзи, който е организирал клането на няколкостотин от най-чудесните божии създания.

Нарова го изгледа с ледените си очи.

— Това ли е убиецът на слонове? Този?

Йегер кимна.

— Този. И го вземаме с нас, поне донякъде.

Нарова извади ножа си.

— Един неправилен дъх, едно трепване и ще те изкормя.

Йегер се върна и отиде в кухнята. Там имаше котлон, свързан с газова бутилка. Наведе се и завъртя кранчето. Чу се съскане. После излезе, взе ветроупорния фенер и го постави в средата на коридора.

Докато излизаше забързано, му хрумна нещо. Много добре си даваше сметка, че действията им са извън строгите рамки на закона. Запита се защо това изобщо не го бе притеснило. Но след като беше видял с очите си касапницата, границата между правилното и неправилното беше станала безвъзвратно размазана.

Опита се да реши дали това е добро, или е отражение на начина, по който се е отклонил моралният му компас. Моралът беше станал мъгляв в толкова много отношения. Или може би всичко бе кристално ясно. В известен смисъл никога не бе виждал нещата с такава яснота. Ако се вслушаше в сърцето си, дълбоко под болката, която бе негов постоянен спътник, нямаше никакви съмнения, че с постъпил правилно.

Щом се съюзяваш с дявола срещу беззащитните — както правеха бракониерите, — следва да очакваш възмездие.