Беър Грилс
Гореща зона (50)

49.

Колкото се може по-внимателно приближиха треперещото, уплашено до смърт слонче. То лежеше, очевидно прекалено изтощено, за да може да се държи на крака. По земята се виждаха следи от борбата му; въжето, с което бе вързано за едно дърво, се бе впило дълбоко в крака му при опитите му да се освободи.

Нарова коленичи до бедното създание. Наведе глава и зашепна тихо в ухото му. Малките му — колкото човешки — очи се завъртяха от страх, но накрая гласът й сякаш го успокои. Нарова остана сякаш цяла вечност до животното.

Накрая тя се обърна. В очите й имаше сълзи.

— Тръгваме. След онези, които са направили това.

Йегер поклати глава.

— Стига… Само двамата, въоръжени с пистолет? Това не е храброст, а глупост.

Нарова се изправи и го погледна измъчено.

— В такъв случай тръгвам сама.

— Ами… — Йегер посочи слончето. — То се нуждае от закрила. Някой трябва да го пази.

Нарова посочи с пръст охранителите.

— Ами те? По-добре въоръжени са от нас. — Тя погледна в посоката, в която бяха тръгнали бракониерите. — Ако някой не тръгне след тях, това ще продължи, докато не убият и последното животно. — На лицето й беше изписана студена и решителна ярост. — Трябва да ги ударим здраво, безмилостно и така дивашки, както те са постъпили тук.

— Ирина, разбирам те. Но нека поне решим как да го направим по най-добрия начин. Кьониг ще дойде след двайсетина минути. В хеликоптера има още калашници. Най-малкото ще се въоръжим подобаващо. Освен това на борда има запаси от вода и храна. Без тях ще сме свършили още преди да започнем.

Нарова се взираше в него. Не каза нищо, но си личеше, че се разколебава.

Йегер погледна часовника си.

— Един часът е. Ще можем да тръгнем в един и половина. Бракониерите имат два часа преднина. Ако се движим бързо, ще се справим. Ще успеем да ги пипнем.

Нарова нямаше как да не признае, че доводите му са логични.

Йегер реши да огледа труповете. Не знаеше какво точно очакваше да открие, но въпреки това отиде. Опита се да се държи безстрастно, да оцени ситуацията като войник. Но въпреки това емоциите го заляха.

Не е било точен и професионален удар. Йегер реши, че слоновете са нападнали, за да защитят малкото си, и бракониерите явно са изпаднали в паника. Бяха открили безогледен огън по великолепните някога зверове и ги бяха свалили с автоматите си.

Едно беше сигурно — смъртта на животните не е била бърза и безболезнена. Усетили са опасността; може би дори са знаели, че ги примамват. Но въпреки това са отишли, за да запазят семейството си. Нападнали са, за да защитят малкото.

Люк го нямаше от три дълги години и Йегер не можеше да не направи сравнението. Помъчи се да потисне неочакваните емоции и премигна, за да махне сълзите от очите си.

Обърна се да си тръгне, но нещо го накара да спре. Стори му се, че е забелязал движение. Провери отново, като се ужасяваше от онова, което можеше да види. И наистина, колкото и да не беше за вярване, едно от могъщите животни все още дишаше.

Откритието му подейства като юмрук в корема. Бракониерите бяха повалили мъжкия, бяха отрязали бивните му и го бяха зарязали в локва от собствената му кръв. Надупчен с куршуми, той умираше бавно и мъчително под изгарящото африканско слънце.

Яростта пламна в гърдите му. Доскоро могъщото животно нямаше никаква надежда за спасение.

Макар да му се гадеше при мисълта, знаеше какво трябва да направи.

Обърна се, отиде до единия от пазачите и го помоли за автомата му. После, с разтреперани от гняв и емоции ръце, насочи оръжието към главата на великолепното създание. Само за миг мъжкият слон отвори очи.

Сълзите размазаха картината пред очите на Йегер, докато стреля в главата на поваления мъжкар и той най-сетне издъхна.

Замаяният Йегер се върна обратно при Нарова. Тя още утешаваше малкото, макар че по болката в очите й си личеше, че се досеща какво е бил принуден да направи. Сега и за двамата това беше лично.

Той клекна до нея.

— Права си. Трябва да тръгнем след тях. Веднага щом вземем запаси от хеликоптера, потегляме.

Минути по-късно чуха рева на турбините. Кьониг се връщаше по-рано. Той спусна хеликоптера над поляната сред облак прах и листа. Големите колела докоснаха земята и Кьониг започна да изключва двигателите. Йегер се канеше да се втурне да помогне с разтоварването, когато сърцето му прескочи един удар.

Беше забелязал движение в далечината; издайническият проблясък на метал. Видя как една фигура се надига от храсталаците с гранатомет на рамо. Намираше се на около триста метра, така че Йегер не можеше да направи нищо с пистолета си.

— РПГ! РПГ! — закрещя той.

В следващия миг чу характерния звук на изстрелян бронебоен снаряд. Реактивните снаряди бяха прочути с неточността си, освен ако не се използват на къси разстояния. Този се понесе през храстите към хеликоптера подобно на повалена кегла, оставяйки огнена диря след себе си.

За момент Йегер си помисли, че ще пропусне целта си, но снарядът се заби в задната част на хеликоптера, малко преди опашната перка. Последва ослепителна експлозия, която откъсна цялата опашка на машината и завъртя корпуса й на деветдесет градуса.

Йегер не се поколеба нито за миг. Скочи на крака и се втурна напред, като викаше на Нарова и охранителите да образуват защитен кордон между поразения хеликоптер и нападателите. Вече чуваше яростните автоматични откоси и не се съмняваше, че бракониерите наближават, за да ги довършат.

От разкъсаната задна част бълваха пламъци, когато Йегер скочи в огънатия отсек. Обгърна го гъст задушлив пушек, докато търсеше оцелели. Кьониг беше долетял с още четирима души и Йегер моментално видя, че трима от тях са надупчени от шрапнели и са съвсем мъртви.

Награби четвъртия, който беше ранен, но все още жив, вдигна окървавеното му тяло и го измъкна от поразения хеликоптер, остави го на земята и се върна за Кьониг и втория пилот.

Хеликоптерът вече се подпалваше и гладните пламъци се разпространяваха устремно. Трябваше да действа бързо или Кьониг и Урио щяха да изгорят живи. Но ако се опиташе да преодолее пламъците незащитен, нямаше шанс.

Свали раницата си, бръкна в нея и извади голям спрей с надпис КОЛДФАЙЪР върху матовата черна повърхност. Насочи го към себе си и се напръска от глава до пети, преди да се втурне напред със спрея в ръка. „Колдфайър“ беше вещество чудо. Беше виждал войници да пръскат дланите си с него и да ги прокарват през огъня на горелка, без да усетят каквото и да било.

Пое си огромна глътка въздух и се хвърли през дима към сърцето на пламъците. Невероятно, но не усети изгаряне, дори горещина. Вдигна спрея и продължи да пръска. Пяната изхвърча през отровните газове и угаси пламъците за секунди.

Добра се до пилотската кабина, разкопча коланите на изпадналия в безсъзнание Кьониг и го измъкна навън. Кьониг беше ударил главата си, но иначе изглеждаше почти невредим. Йегер вече беше плувнал в пот, но въпреки това се върна обратно и отвори вратата от страната на втория пилот.

С последен напън на сили той сграбчи Урио и започна да го измъква навън.