Беър Грилс
Гореща зона (60)

59.

Високият немски природозащитник затършува в джоба си и подаде нещо на Нарова.

— Флашка. Снимки на хлапето. Докато било при нас, хората ми го снимали. — Той ги погледна. — Нямам власт да направя каквото и да било. Това е много по-голямо от мен.

— Продължавай. Слушаме те — подкани го Нарова.

— Няма още много за казване. Всички деца, които не били инжектирани, умрели. Онези, на които им били направени инжекции, оцелелите, били изкарани навън в джунглата. Била изкопана голяма яма. Застреляли ги и ги заровили в нея. Хлапето не било улучено, но паднало сред телата.

Гласът на Кьониг се снижи до шепот.

Представете си само било е погребано живо. По някакъв начин успяло да излезе. Било през нощта. Намерило пътя до пистата и се промъкнало в самолета. Така стигнало тук… Останалото го знаете.

Нарова постави ръка върху неговата.

— Фалк, трябва да има още. Помисли. Много е важно. Някакви детайли, всичко, което се сетиш.

— Може би има още едно нещо. Хлапето казало, че на отиване летели над морето. Така че всичко е станало на някакъв остров. Затова знаело, че трябва да се качи на самолета, за да има поне надежда, че ще се измъкне оттам.

— Остров, но къде? — подкани го Йегер. — Мисли, Фалк.

— Хлапето казало, че полетът от Найроби продължил около два часа.

— Скоростта на „Бъфало“ е около петстотин километра в час — отбеляза Йегер. — Това означава, че дестинацията е в радиус хиляда километра от Найроби, тоест някъде в Индийския океан. — Той замълча за момент. — Знаеш ли името? Името на хлапето?

— Саймън Чъкс Бело. Саймън е английското му име. Чъкс е африканското. На суахили. Означава „Велики божии дела“.

— Добре, колко Саймън Чъкс Бело може да има в бедняшките квартали на Найроби? — замислено промърмори Йегер. Въпросът му бе отправен колкото към Кьониг, толкова и към самия него. — Дванайсетгодишно момче с такова име. Можем ли да го намерим?

Фалк сви рамене.

— Може да са стотици. А и хората от бедняшките квартали се грижат за своите. Кенийската полиция е подбрала хлапетата. Продала ги за няколко хиляди долара. Правилото в бедняшкия квартал е: не се доверявай на никого и в никакъв случай на властите.

Йегер погледна към Нарова и отново се обърна към Кьониг.

— Е, преди да изчезнем като Пепеляшка, има ли още нещо, което трябва да знаем?

Кьониг поклати мрачно глава.

— Не. Мисля, че това е всичко. Достатъчно е, нали?

Тримата тръгнаха обратно към колата. Когато стигнаха, Нарова пристъпи и прегърна сковано високия германец. Йегер си помисли, че рядко я е виждал да предлага на някого подобна проста физическа близост. Спонтанна прегръдка.

Беше й за първи път.

— Благодаря, Фалк. За всичко — каза му тя. — И особено за всичко, което правиш тук. В моите очи ти си… герой.

За момент главите им се допряха и тя го целуна неловко за сбогом.

Йегер се качи в тойотата. Урио вече седеше зад волана и двигателят работеше. Нарова също се качи. Щяха да потеглят, когато тя вдигна ръка да ги спре. Загледа се към Кьониг през отворения прозорец.

— Разтревожен си, нали, Фалк? Има ли още нещо?

Кьониг се поколеба. Очевидно се разкъсваше отвътре. После нещо в него сякаш се пречупи.

— Има нещо… странно. Измъчва ме. Последната година Камлер ми каза, че е престанал да се безпокои за дивите животни. Каза ми: „Фалк, запази живи хиляда слона. Ще бъдат достатъчно“.

Той млъкна. Нарова и Йегер оставиха мълчанието да увисне във въздуха. „Дай му време“. Дизеловият двигател на тойотата мъркаше равномерно, докато природозащитникът събираше кураж да продължи.

— Когато идва тук, той обича да пие. Мисля, че се чувства в безопасност на това изолирано място. Намира се близо до своя самолет, в своето убежище. — Кьониг сви рамене. — При последното си идване каза: „Вече няма за какво да се тревожим, Фалк, момчето ми. Намерих окончателното решение на всичките ни проблеми. Край и ново начало“.

Знаете ли, в много отношения господин Камлер е добър човек — малко оправдателно продължи Кьониг. — Обичта му към дивите животни е… беше… искрена. Споделя тревогите си за Земята. За измирането на видовете. За кризата от свръхнаселението. Че сме като чума. Че разрастването на човечеството трябва да се ограничи. И в известен смисъл, разбира се, е прав.

Но в същото време ме вбесява. Говори за тукашните хора, за африканките, за моите подчинени, за приятелите ми като за диваци. Скърби, че черните хора са наследили рая и после са решили да избият всички животни. Но знаете ли кой купува слоновата кост? Роговете на носорозите? Знаете ли кой е причина за избиването? Чужденците. Всичко се изнася в чужбина.

Кьониг се намръщи.

Знаете ли, той говори за тукашните хора като за Untermenschen. Не си бях представял, че някой все още използва тази дума, докато не я чух от него. Мислех си, че тя е умряла с Райха. Но когато е пиян, казва точно това. Разбира се, знаете какво означава думата, нали?

— Untermenschen. Нисши човеци — потвърди Йегер.

— Именно. От една страна, му се възхищавам, че създаде това място. Тук, в Африка. Където нещата често са много трудни. Възхищавам му се за онова, което казва за запазването на дивата природа — че ние съсипваме планетата си със сляпото си невежество и алчност. Но в същото време го ненавиждам заради ужасните му, нацистките му възгледи.

— Трябва да се махнеш оттук — тихо отбеляза Йегер. — Трябва да си намериш място, където да си вършиш работата, но да работиш с добри хора. Това място… Камлер… ще те погълне. Ще те сдъвче и ще те изплюе.

Кьониг кимна.

— Вероятно си прав. Но на мен ми харесва тук. Нима има друго такова място на света?

— Няма — съгласи се Йегер. — Но въпреки това трябва да се махнеш.

— Фалк, в този рай има зло — добави Нарова. — И това зло произлиза от Камлер.

Кьониг сви рамене.

— Може би. Но аз съм вложил живота и сърцето си тук.

Нарова го изгледа продължително.

— Фалк, защо Камлер смята, че може да ти се доверява толкова много?

Кьониг отново сви рамене.

— Аз също съм германец и обичам дивата природа. Управлявам това място, неговото убежище. Водя битките… Водя неговите битки. — Гласът му трепна. Личеше си, че достига до същината на въпроса. — Но най-вече… най-вече защото сме семейство. Аз съм негова плът и кръв.

Високият строен германец вдигна очи. Хлътнали. Измъчени.

— Ханк Камлер е мой баща.