Беър Грилс
Гореща зона (88)

87.

Хеликоптерът кацна, вдигайки облак от пръски. Морето се отдръпваше и пясъкът на плажа беше най-твърд там, където бе мокър.

Пилотът остави двигателя включен, докато Йегер, Нарова, Раф, Джеймс, Камиши и Алонзо изскочиха навън. Бяха кацнали на зашеметяващо с красотата си място. Дейл беше отвел хлапето на юг от другата страна на един скалист нос, който ги скриваше от самия курорт. Тук ниските червени скали се спускаха отвесно във водата и вълните ги бяха изваяли в сурови скулптури.

Групата се разпръсна в отбранителна позиция зад стърчащите скали. Йегер се втурна напред. Към него се затича човек. Беше Дейл, следван от характерната фигура на хлапето.

Саймън Чъкс Бело — в момента най-търсеният човек на света.

След няколкото дни в Амани косата на хлапето изглеждаше още по-непослушна и втвърдена от солта, пясъка и слънцето. Носеше избелели шорти, които бяха два размера над неговия, и слънчеви очила, вероятно взети от Дейл.

Саймън Чъкс Бело беше пич. И нямаше представа колко е важен за цялото човечество в този момент.

Йегер се канеше да го подбере и да пробяга с него петдесетте метра до чакащия „Уайлдкат“, когато зърна нещо, което го смрази до костите. Най-неочаквано то се появи от облака пръски над ротора на хеликоптера и се понесе надолу с раздиращ съзнанието писък.

Ракетата се заби в машината и я изкорми като консерва. Взриви се с ослепителен блясък, буря нажежени шрапнели прониза корпуса и проби двата резервоара. Те се подпалиха и убийственият им огнен дъх лъхна през разпадащия се фюзелаж.

Йегер се взираше като хипнотизиран, докато пушекът от унищожението се издигаше нагоре и навън, а тътенът от експлозията кънтеше в ушите му и отекваше над морския бряг.

Всичко приключи за по-малко от секунда.

Беше давал заповед за достатъчно удари с „Хелфайър“, за да познава пронизителния, измъчен вълчи вой на ракетата. Той и екипът му — и Саймън Чъкс Бело — в момента бяха мишени, което означаваше, че някъде горе трябваше да има дрон.

— Хелфайър! — изкрещя той. — Назад! Към дърветата!

Хвърли се към гъстата растителност, увличайки със себе си хлапето и Дейл. Както и можеше да се очаква, Саймън Чъкс Бело беше ококорен и замръзнал от страх, а зениците му бяха станали невъзможно огромни.

— Дръж хлапето! — извика Йегер на Дейл. — Успокой го. И каквото и да става, не го губи.

Претърколи се по гръб, извади от джоба си компактния сателитен телефон и натисна копчето за бързо набиране на дирижабъла. Майлс отговори почти моментално.

— Хеликоптерът беше ударен! Над нас трябва да има дрон.

— Поели сме го. В момента единият „Таранис“ води гаден въздушен двубой с „Рийпър“.

— Спечелете го, иначе с нас е свършено.

— Разбрано. Има и още нещо. Засякохме три джипа, приближаващи курорта. Движат се бързо, намират се на около пет минути път от портала. Не мисля, че идват с добри намерения.

Мамка му. Камлер явно беше задействал и сухопътните си сили наред с дроновете. Напълно логично. Беше твърде предпазлив, за да разчита на удар от три километра височина, без да се убеди в положителния резултат.

— След като приключим с дроновете му, ще насочим нашите към пътния конвой — продължи Майлс. — Но вероятно дотогава те ще са стигнали при вас.

— Добре, на кея има куп лодки — каза Йегер. — Ще взема една и ще изведа хлапето с нея. Дирижабълът може ли да ни вземе в морето?

— Момент, свързвам ви с пилота.

Йегер размени няколко думи с пилота. Уговориха плана и той се приготви за действие.

— При мен! — извика в радиостанцията. — Всички при мен!

Хората му се събраха един по един. Всички бяха заели добро прикритие и бяха оцелели при ракетния удар.

— Добре, да се размърдаме. И по-бързо.

С това Йегер спринтира покрай брега, следван по петите от екипа си. Никой не тръгна да търси обяснения.

— Дръжте хлапето в средата! — извика той през рамо. — Пазете го от огъня. Хлапето е най-важното!