Беър Грилс
Гореща зона (38)

37.

Йегер удвои бдителността си. Не беше очаквал толкова много живот така дълбоко в пещерата.

Сред блещукащите кристали и паяжини имаше и още нещо, което стърчеше от стената под странни ъгли. Вкаменени кости на животните, обитавали праисторическата джунгла — огромни бронирани крокодили, масивни създания, несъмнено прародители на съвременните слонове, както и гигантски предшественици на хипопотама.

Корнизът се стесняваше.

Йегер и Нарова бяха принудени да се движат почти долепени до скалата.

Между корниза и стената зейна пукнатина. Йегер погледна в нея. Там имаше нещо.

Вгледа се по-внимателно. Преплетената, измъчена жълто-кафява маса напомняше на плътта и костите на нещо, което някога е било живо, но се е превърнало в изсъхнала мумия.

Йегер долови докосване по рамото си.

— Слонче — прошепна Нарова, която също се взираше в пукнатината. — Движели са се в тъмното, като са опипвали пътя си с хоботи, и това сигурно е паднало случайно.

— Да, но виж онези следи. — Йегер насочи лъча към една кост, която изглеждаше ръфана. — Нещо друго ги е направило. Нещо голямо и силно. Месояден хищник.

Нарова кимна. Някъде в пещерата имаше месоядни животни.

За момент тя насочи лъча си назад през езерото.

— Виж — прошепна. — Идват.

Йегер погледна през рамо. Колоната слонове навлизаше в езерото. С увеличаването на дълбочината по-малките — юношите — се оказаха изцяло под вода. Те вдигнаха хоботите си, докато накрая се показваха само върховете им; ноздрите им поемаха лакомо въздух, сякаш дишаха през шнорхели.

Нарова се обърна да провери пътя, по който бяха дошли с Йегер. Различи по-малки сиви форми, които бързаха напред. Най-младите от стадото, бебетата. Бяха прекалено малки, за да пресекат, и бяха принудени да минат по дългия път по суша.

— Трябва да побързаме — прошепна тя. В гласа й се долавяше истинска тревога и настойчивост.

Затичаха в тръс напред.

Не бяха стигнали далеч, когато Йегер го чу.

Нисък, призрачен звук наруши тишината — смесица между кучешко ръмжене, рев на бик и кискане на маймуна.

Отговори му друг крясък.

По гърба на Йегер полазиха тръпки.

Ако не беше чувал подобни крясъци и преди, щеше да е убеден, че пещерата се обитава от орда демони. Той обаче знаеше какво чува — хиени.

Някъде напред имаше хиени — животно, което Йегер бе опознал добре.

Нещо като кръстоска между леопард и вълк, най-едрите хиени тежат повече от възрастен мъж. Челюстите им са толкова мощни, че могат да натрошат костите на плячката си. Обикновено техни жертви стават слабите, болните и старите. Но ако са принудени, могат да станат опасни като прайд лъвове.

А може би дори повече.

Йегер не се съмняваше, че пред тях има глутница хиени, причакваща най-малките от стадото.

Сякаш в потвърждение на страховете му някакъв мъжки слон отзад отвърна предизвикателно на противния крясък на хиената, като затръби с масивния си хобот. Звукът отекна в пещерата като гръмотевица, слонът заплющя с огромните си уши и завъртя глава към заплахата.

Водачът се отклони от курса си, следван от други два слона. Докато основното стадо продължаваше напред през езерото, трите мъжкаря се понесоха през водата към скалния корниз, от който се носеха крясъците на хиените.

Йегер не подценяваше опасността. Слоновете се изправяха срещу глутница хиени, а той и Нарова бяха приклещени в средата. Всяка секунда бе жизненоважна. Нямаше време да търсят начин да заобиколят хиените, нито да се колебаят какво да правят.

Йегер се пресегна към кръста си, извади пистолета и погледна към Нарова. Тя вече беше с оръжие в ръка.

— Цели се в главата! — изсъска той, докато спринтираха напред. — В главата. Ранената хиена е убиец…

Лъчите на фенерите им подскачаха, хвърляйки шантави, призрачни сенки върху стените. Зад тях мъжкарите затръбиха отново, още по-близо.

Йегер пръв зърна противниците им. Едра петниста хиена се обърна към звука на стъпките и светлината на фенерите и очите й проблеснаха зло. Имаше типичните къси задни крака, масивни рамене, къс врат и глава с формата на куршум, както и характерната рошава грива по дължината на гръбнака. Звярът беше разтворил челюсти, показвайки къси и дебели кучешки зъби и редове огромни кътници, способни да трошат кости.

Беше като вълк на стероиди.

Женската петниста хиена е по-едра от мъжките и доминира в глутницата. Тя наведе ниско глава и от двете й страни Йегер видя други чифтове светещи очи. Преброи общо седем животни. Зад него вбесените мъжки слонове продължаваха да скъсяват разстоянието през езерото.

Йегер не се поколеба. Хванал пистолета с две ръце, той се прицели тичешком и дръпна спусъка.

9-милиметровите куршуми се забиха в черепа на хиената водач. Тя политна напред и рухна върху скалния корниз, мъртва, преди да се строполи неподвижно. Останалите изръмжаха и скочиха в атака.

Йегер усещаше Нарова до рамото си, тя също стреляше тичешком.

Разстоянието между тях и глутницата се беше скъсило до няколко метра.