Беър Грилс
Гореща зона (93)

92.

Огледа се за оръжие. На спасителния сал нямаше никакво, а автоматът на Нарова несъмнено лежеше някъде на морското дъно.

И тогава го забеляза. В ножницата на гърдите й, както винаги, бе характерният й боен нож, подарък от дядо му. С острото си като бръснач осемнайсетсантиметрово острие той беше идеален за онова, което си беше наумил Йегер.

Пресегна се, разкопча ремъците и си ги сложи. В отговор на въпросителния й поглед се наведе към нея.

— Стой тук. Не помръдвай. Трябва да се погрижа за нещо.

И с тези думи се прехвърли през борда и скочи заднешком във водата.

Спря за момент да се ориентира по гласовете, долитащи до него през пушека над вълните.

Заплува с дълги силни загребвания, като държеше единствено главата си над повърхността. Не след дълго пушекът го погълна. Вече се ориентираше единствено по слух. Един конкретен глас — дрезгавите, резки тонове на Джоунс — го теглеше напред.

Спасителният сал на яхтата беше голям надуваем съд с шестоъгълна форма и покривало. Джоунс и тримата оцелели бяха в него, бяха вдигнали платнището от едната страна и преглеждаха наличните запаси.

Джоунс несъмнено беше видял как улучва Нарова и как тя полита в морето. Не беше от хората, които се отказват, и сигурно знаеше, че има работа за довършване.

Време беше Йегер да сложи край на това.

Трябваше да отреже главата на змията.

Спасителният сал беше далеч по-забележим от самотен плувец. Когато стигна задната му част, Йегер спря и се задържа на място; само очите и носът му се подаваха над повърхност. Остана така за секунда, колкото да събере кураж, после пое дълбоко въздух и се потопи.

Мина под сала и стигна безшумно до мястото, където бе вдигнатото платнище. Виждаше масивната фигура на Джоунс, накланяща сала на една страна. Изрита силно с крака, надигна се от морето и с мълниеносно движение го заклещи в свирепа душеща хватка, като натисна брадичката му нагоре и надясно.

В същото време нанесе силен удар с лявата си ръка и заби ножа в ключицата му, откъдето продължи към черното му сърце. Секунди по-късно съчетаната им тежест ги издърпа от сала и двамата потънаха като обща маса.

Трудно е да убиеш човек с нож. Двойно по-трудно е, ако противникът ти е силен и опитен като този.

Докато потъваха към океанските дълбини, двамата се извиваха и бореха яростно. Джоунс се мъчеше да се освободи от смъртоносната хватка на Йегер. Няколко дълги секунди дереше, ръгаше с лакти и риташе отчаяно. Въпреки раната си беше невероятно — невъзможно — силен.

Йегер не можеше да повярва колко е силен — имаше чувството, че е вързан за носорог. Вече си мислеше, че няма да може да го удържи още дълго, когато някаква издължена заострена форма се стрелна за миг в периферното му зрение; триъгълната й перка разсичаше водата.

Акула. Привлечена от миризмата на кръв. Кръвта на Стив Джоунс. Йегер хвърли поглед към нея и с шок осъзна, че десетина или повече акули кръжат около тях.

Събра всички сили, пусна хватката си и се оттласна колкото можа по-силно от Джоунс. Гигантът се извъртя и яките му ръце посегнаха към Йегер в полумрака.

И явно тогава усети присъствието й. Тяхното присъствие. На акулите.

Йегер видя как очите му се разширяват от ужас.

Раната на Джоунс бълваше облак от кръв във водата. Докато се отдалечаваше, Йегер видя как първата акула бута агресивно Джоунс с носа си. Той се опита да се бие и я фрасна в окото, но животното вече беше вкусило кръвта му.

Докато Йегер отчаяно се мъчеше да стигне повърхността, тялото на Джоунс се изгуби сред гърчещите се сребристи тела.

Вече беше останал без въздух, но знаеше какво го чака горе — стрелци, оглеждащи морето. С последно напрягане на силите си Йегер мина под сала и го разряза по цялата дължина с ножа на Нарова.

Дъното на сала се отвори и трите фигури се озоваха във водата. Докато падаха, единият изрита Йегер в главата. Очите му се завъртяха и за момент му причерня. В следващия миг ръката му сграбчи разрязания ръб на сала и той се надигна нагоре.

Подаде глава и рамене през разреза, пое няколко пъти дъх и се гмурна отново. Докато се спускаше, забеляза, че ножът на Нарова вече не е в ръката му. Щеше да се тревожи за него после… ако изобщо излезеше жив от това.

Заплува към своя спасителен сал. Стрелците във водата може и да го бяха видели, но в момента основната им грижа бе собственото им оцеляване. В сала им трябваше да има спасителни жилетки и вероятно се мъчеха да се доберат до тях. Йегер реши да ги остави на морето и акулите. Беше приключил тук. Трябваше да се махне и да се погрижи за Нарова.

Минути по-късно се набра на борда на спасителния сал на дирижабъла. Докато лежеше задъхан по гръб, видя как Нарова се опитва да се надигне и да поеме греблата. Наложи се да я задържи до себе си, за да я накара да спре.

Седна и загреба към брега, по-далеч от касапницата. Докато работеше с греблата, погледна Нарова. Тя беше останала без сили, шокът от раняването и престоя във водата най-сетне се стоварваше върху нея. Йегер трябваше да я поддържа в съзнание, да я кара да пие и да се стопли. И двамата се нуждаеха от енергия, след като действието на адреналина започваше да отшумява.

— Виж какви припаси има. Очаква ни дълго гребане и трябва да продължиш да пиеш и да ядеш. Аз ще поема тежката работа, но само ако ми обещаеш, че ще живееш.

— Обещавам — промърмори Нарова трескаво, сякаш всеки момент щеше да изпадне в делириум. Тя посегна със здравата си ръка да провери пакетите. — В края на краищата ти дойде за мен.

Йегер сви рамене.

— Член си на екипа ми.

— Жена ти е там горе и умира. Аз съм в морето и умирам. Ти дойде за мен.

— За жена ми се грижи екип от медици. Колкото до теб… на меден месец сме, забрави ли?

Тя се усмихна криво.

— Schwachkopf.

Йегер трябваше да я накара да продължи да говори и да остане в съзнание.

— Боли ли те? Как е рамото?

Нарова се опита да свие рамене и движението я накара да се намръщи.

— Ще оживея.

Браво на теб, помисли си Йегер. Корава, безцеремонна и честна до последно.

— В такъв случай се настани и се наслаждавай на возенето.