Беър Грилс
Гореща зона (42)

41.

Йегер посочи към хидроплана. Няма друг начин. Ще се наложи да плуваме.

Нарова кимна мълчаливо. Започнаха да свалят екипировката си. Разстоянието беше около сто и петдесет метра и последното, от което имаха нужда в студената вода, бе допълнителната тежест на раници, торби и муниции. Трябваше да оставят всичко, освен най-важните неща — дрехите и обувките.

Йегер се поколеба само когато трябваше да зареже и пистолета.

Не му харесваше мисълта да продължи невъоръжен. Повечето модерни оръжия работеха безпроблемно, след като са били потопени във вода, но най-важното беше да преплуват колкото се може по-бързо разстоянието до самолета.

Остави своя Р228 до този на Нарова под един камък, до купчината екипировка.

Йегер не се изненада, че Нарова все пак запази едно оръжие. В Амазония беше научил, че тя никога няма да се раздели с бойния си нож „Феърбеърн-Сайкс“. Беше й като талисман и тя твърдеше, че е подарък от дядото на Йегер.

Той я погледна.

— Готова ли си?

Очите й проблеснаха.

— Ще те изпреваря.

Йегер мислено си отбеляза местоположението на самолета, запомни го и угаси челния си фенер. Нарова направи същото.

Пипнешком прибраха фенерите в херметични найлонови торбички. Вече се намираха в пълен мрак — абсолютна, всеобхватна чернота.

Йегер вдигна ръка пред лицето си. Не видя нищо. Приближи я, докато не докосна носа си с длан, но пак не видя нищичко. Толкова дълбоко под земята не проникваше никаква светлина.

— Не изоставай — изсъска той. О, и още нещо…

Не довърши изречението. Вместо това се хвърли в леденото езеро с надеждата, че ще изненада Нарова и ще вземе преднина. Усети я как скача във водата метри след него и зарита бясно с крака, за да го настигне.

С дълги и силни загребвания Йегер се носеше напред, като вдигаше глава над водата само за бърза глътка въздух. Като бивш морски пехотинец се чувстваше като у дома си във вода. Самолетът го привличаше неустоимо, но в същото време пълният мрак бе ужасно дезориентиращ.

Почти се отчая, че е объркал посоката, когато ръката му докосна нещо твърдо. На пипане приличаше на студена стомана. Най-вероятно поплавъка на самолета. Набра се нагоре и наистина успя да стигне до равна повърхност.

Бръкна в найлоновата торбичка, извади фенера и го включи, като освети водата. Нарова беше само на секунди след него и той я насочи с лъча.

— Слабачка — подразни я, като й помагаше да се качи.

Тя го изгледа намръщено.

— А ти си измамник.

Той сви рамене.

— В любовта и войната няма нечестни неща.

Двамата останаха клекнали за няколко секунди, за да успокоят дишането си.

Йегер освети наоколо. Лъчът се отрази от масивното крило над тях. От инструктажа във „Фалкенхаген“ помнеше, че BV222 има две палуби горна за пътници и товар и долна, където се намираха картечните гнезда, защитаващи самолета.

Толкова близо до фюзелажа това изглеждаше напълно възможно. Едва сега оцени напълно огромните размери на машината, съчетани е изумителната й грациозност. Просто трябваше да влезе вътре.

Изправи се и подаде ръка на Нарова. Направи една или две крачки, когато рязък писък наруши тишината. Ритмичен оглушителен вой се разнесе над езерото, отеквайки от стените на залата.

Йегер замръзна. Моментално разбра какво е станало. По самолета имаше инфрачервени сензори. Невидимите им лъчи бяха засекли движението и бяха задействали алармата.

— Изгаси фенера — изсъска той.

Миг по-късно потънаха в пълен мрак, но това не продължи дълго.

Мощен лъч блесна от южния край на езерото, прогонвайки сенките. Той се завъртя към водата и спря върху самолета, като почти заслепи Йегер и Нарова.

Йегер заслони очи, като се бореше с желанието да се скрие и да се подготви за битка.

— Запомни — изсъска той. — Ние сме проклети младоженци. Туристи. Които и да са те, не сме тук да се бием.

Нарова не отговори. Погледът й не се откъсваше от самолета, сякаш бе хипнотизирана. Мощният прожектор осветяваше по-голямата част от пещерата, разкривайки блестящата форма на BV222 в цялото й зашеметяващо великолепие.

Сякаш беше изложен в музей.

И колкото и невероятно да беше, изглеждаше готов да полети.