Беър Грилс
Гореща зона (26)

25.

— Съюзниците открили огромни запаси от бойни отровни вещества, включително и тук, във „Фалкенхаген“ — продължи Майлс. — Говорело се дори за ракетно оръжие с широк обсег — V-4, наследник на ракетата V-2, способна да порази пели като Вашингтон и Ню Йорк.

Общото чувство било, че сме спечелили войната на косъм. За някои изглеждало напълно логично да използваме опита на нацистките учени в подготовка за предстоящата война с руснаците — Студената война. Повечето нацистки ракетни учени се озовали в Съединените щати, където проектирали ракети срещу съветската заплаха.

Но тогава руснаците хвърлили своята бомба. В разгара на Нюрнбергския процес срещу военнопрестъпниците те призовали изненадващ свидетел — генерал-майор Валтер Шрайбер от медицинската служба на вермахта. Шрайбер заявил, че един почти неизвестен доктор от СС на име Курт Бломе е ръководил свръхсекретен нацистки проект, чийто фокус бил биологичната война с използването на микроби.

Майлс присви очи.

— Както всички знаете, биологичните оръжия са върховните масови убийци. Атомна бомба, пусната над Ню Йорк, би убила всички в града. Бойна глава със зарин би нанесла същите поражения. Но една-единствена ракета с бубонна чума би могла да избие всички в Америка, по простата причина че носителят на болестта се възпроизвежда. Веднъж попаднал на място, той се размножава в приемника си и се разпространява, като убива наред.

Проектът на Хитлер за биологична война бил с кодово име Blitzableiter „Гръмоотвод“. За да бъде скрит от Съюзниците, той бил маскиран като програма за борба с рака. Разработените по проекта агенти трябвало да се използват по пряка заповед на фюрера за постигане на окончателната победа. Но може би най-шокиращото от разкритията на Шрайбер е, че в края на войната Курт Бломе бил привлечен от американците да пресъздаде тази програма, този път за Запада.

Наистина, по време на войната Бломе разработил страховити агенти — чума, тиф, холера, антракс и какво ли не още. Работил в тясно сътрудничество с японския Отряд 731, който пуснал микроорганизми, избили половин милион китайци…

— Отряд 731 е черно петно върху историята ни — прекъсна го тих глас. Беше Хиро Камиши, японецът от екипа на Йегер. — Нашето правителство така и не се извини наистина. Отделните личности бяха оставени да постигнат мир с жертвите.

От онова, което Йегер знаеше за Камиши, за самия него би било напълно естествено да се обърне към жертвите на Отряд 731 и да потърси мир.

— Бломе бил безспорният велик майстор на биологичната война — поде отново Майлс и погледна присъстващите с блестящи очи. — Но има някои неща, които той не би разкрил никога, дори на американците. Blitzableiter оръжията не били използвани срещу Съюзниците поради една проста причина — нацистите усъвършенствали суперагент, който наистина да завладее света. Хитлер наредил той да бъде готов, но скоростта на съюзническото настъпление изненадала всички. Бломе и екипът му били победени, но само по време.

Майлс погледна към седналата фигура, стиснала тънък бастун.

— А сега давам думата на човек, който е бил участник във всичко това. През 1945 г. аз бях осемнайсетгодишен младеж. Джо Йегер може да разкаже по-добре от мен този най-мрачен епизод от историята.

Докато Майлс отиваше да помогне на чичо Джо да стане, сърцето на Йегер се разтуптя. Дълбоко в себе си той знаеше, че съдбата го е довела до този момент. Трябваше да спаси жена си и детето си, но от чутото тук бе ясно, че залогът е далеч по-голям от техния живот.

Чичо Джо пристъпи напред, като се облягаше тежко на бастуна си.

— Ще трябва да ви помоля да ме изтърпите, тъй като се обзалагам, че съм три пъти по-стар от някои от присъстващите. — Той се огледа замислено. — И тъй, откъде да започна? Може би с операция „Лойтън“.

Погледът му се спря върху Йегер.

— През по-голямата част от войната служех с дядото на този младеж в САС. Може би се подразбира, но Тед Йегер беше мой брат. В края на 1944 г. бяхме изпратени в Североизточна Франция на мисия с кодово име „Лойтън“. Целта й бе проста. Хитлер бе наредил на войските си да дадат последен отпор и да спрат напредването на Съюзниците. Ние трябваше да ги обезсърчим.

Скочихме с парашути и причинихме доста смут и хаос в тила на врага, като взривявахме железопътни линии и избивахме нацистки командири. Но в замяна врагът ни преследваше неуморно. В края на мисията трийсет и един души от частта ни бяха заловени. Бяхме твърдо решени да разберем какво се е случило с тях. Бедата бе, че САС бяха разтурени малко след войната. Никой не мислеше, че ще бъдат необходими по-нататък. Е, ние бяхме на друго мнение. Не за първи път не се подчинихме на заповедите.

Създадохме напълно неофициална част, чиято цел бе да издири изчезналите ни хора. Не ни отне много време да открием, че те са били измъчвани и убити по ужасен начин от нацистите. Така се заехме да преследваме убийците. Измислихме си величествено име — „Екип за разследване на военни престъпления“ към САС. Неформално бяхме известни като „Тайните ловци“. — Джо Йегер се усмихна тъжно. — Изумително е какво може да се постигне с малко блъф. Криехме се пред очите на всички и те приемаха, че сме група с добри намерения. Не бяхме такива обаче. В действителност бяхме нелегален отряд, който вършеше онова, което смяташе за правилно, и давахме заслуженото на виновниците. Такива бяха времената. Добри времена.

Старецът изглеждаше задавен от емоции, но събра сили да продължи.

— През следващите няколко години проследихме всеки един от нацистките убийци. Междувременно открихме, че неколцина от нашите са свършили на най-ужасното място — концлагера „Нацвайлер“.

За момент погледът на чичо Джо потърси Ирина Нарова. Йегер вече знаеше, че помежду им има специална връзка. Това бе едно от многото неща, за които възнамеряваше да получи пълни обяснения от нейна страна.

— „Нацвайлер“ имаше газова камера — продължи чичо Джо. — Основната й роля бе да изпробва нацистките оръжия върху живи хора — затворниците в лагера. Тестовете се провеждаха под ръководството на високопоставен доктор от СС. Името му беше Август Хирт. Решихме, че трябва да си поговорим с него.

Хирт беше изчезнал, но малцина можеха да се скрият от „Тайните ловци“. Открихме, че той също работи секретно за американците. През войната изпробвал нервнопаралитичен газ върху невинни жени и деца. Мъченията, бруталността и смъртта бяха неговата запазена марка. Ала американците бяха повече от доволни да го прикрият и ние разбрахме, че никога няма да допуснат да бъде изправен пред съда. Предвид обстоятелствата взехме решение — Хирт трябваше да умре. Но когато осъзна какво възнамеряваме, той ни предложи необичайна сделка — най-голямата тайна на нацистите срещу живота си.

Старецът изправи рамене.

— Хирт ни разкри нацисткия план за Weltplagverwustung — световна чумна катастрофа. Твърдеше, че планът бил да се използва изцяло нов микроорганизъм. Изглежда, никой не знаеше откъде се е появил той, но бил с невероятна поразяваща сила. Когато Хирт направил изпитания с него в „Нацвайлер“, смъртността била 99,999 процента. Нито едно човешко същество нямало естествена защита от него. Сякаш микроорганизмът не бил от този свят, или най-малкото не от нашето време.

Преди да го убием — защото, повярвайте ми, никога не бихме го оставили жив. — Хирт ни каза името на агента, дадено от самия Хитлер.

Измъченият поглед на чичо Джо се спря върху Йегер.

— Бил наречен Gottvirus — Божественият вирус.