Беър Грилс
Гореща зона (47)

46.

Йегер погледна високия германец. Беше в чудесна форма и вероятно от него щеше да се получи чудесен елитен воин, ако животът му бе поел по друг път. Определено не беше показал страх при първата им среща.

— Фалк, ще споделим тайната си. И двамата сме бивши военни. От специалните части. Преди няколко месеца напуснахме системата и се оженихме, и мисля, че и двамата търсим нещо някаква кауза, свързана с нещо по-голямо от нас.

— И мислим, че я намерихме добави Нарова. — Днес, тук с вас в Катави. Ако успеем да ви помогнем да сложите край на бракониерството, това за нас ще означава повече от цял месец сафари.

Кьониг ги погледна. Изглежда, още се съмняваше дали може да им се довери.

— Какво можете да изгубите? — подкани го Нарова. — Обещавам ви, можем да помогнем. Само ни вдигнете във въздуха, за да огледаме терена. — Тя погледна към Йегер. — Повярвайте, със съпруга ми сме се справяли с далеч по-лоши неща от бракониери.

Това сложи край на колебанията. Ясно беше, че Кьониг е започнал да си пада по неустоимата Нарова. Несъмнено беше готов да наруши правилата и да покаже уменията си във въздуха. Но шансът да напредне с мисията си за спасяване на дивите животни беше решаващ.

Той стана да си върви.

— Добре, но идвате като външни лица. Не като гости на хижата. Ясно ли е?

— Разбира се.

Той се ръкува и с двамата.

— Крайно необичайно е, така че ви моля да си мълчите. Ще се срещнем на пистата точно в седем. След като излетим, ще има закуска, стига стомасите ви да я понесат.

И тогава Йегер зададе въпроса си, сякаш му бе хрумнал на момента.

— Фалк, любопитно ми е… влизали ли сте някога в онзи самолет в пещерата? Виждали ли сте го отвътре?

Изненаданият Кьониг не успя да скрие уклончивостта на отговора си.

— Военният самолет ли? Да съм го виждал отвътре? Защо ми е да го правя? Честно казано, не представлява особен интерес за мен.

След това им пожела лека нощ и си тръгна.

— Лъже — каза Йегер на Нарова, след като останаха сами. — Лъже, че не е стъпвал в самолета.

— Да — потвърди тя. — Когато някой каже „честно казано“, можеш да си сигурен, че лъже.

Йегер се усмихна. Типично за Нарова.

— Въпросът е защо? По всички други теми изглежда искрен. Защо да лъже за самолета?

— Мисля, че се страхува. От Камлер. И ако опитът ни може да се брои за нещо, има всички основания да се страхува.

— Значи отиваме на патрул — замислено рече Йегер. — Как ще ни помогне това да се върнем под планината и да влезем в самолета?

— Ако не успеем да стигнем до него, следващият ни най-добър ход е да говорим с някого, който го е правил. И това е Кьониг. Той знае всичко, което става тук. Знае, че зад лъскавата фасада се крие нещо тъмно. Знае всички тайни. Но се страхува да говори. Трябва да го спечелим.

— Сърцето и ума? — поинтересува се Йегер.

— Първо сърцето, после ума. Трябва да го заведем на място, където ще се почувства в достатъчно безопасност, за да говори. Където ще се почувства длъжен да говори. И ако му помогнем да спаси дивите животни, ще го направи.

Двамата се върнаха в бунгалото си, като минаха под едно огромно мангово дърво. Група маймуни закрещя по тях от клоните и започна да ги замеря с наядени плодове.

„Безочливи калпазани“ — помисли си Йегер.

При пристигането си двамата с Нарова бяха получили брошури относно подобаващия етикет с маймуните. Ако се натъкнеш на маймуна, избягвай да я поглеждаш в очите. Ще го възприеме като предизвикателство и ще се разбеснее. Трябва да отстъпиш тихо. А ако някоя маймуна се опита да ти отмъкне храна или дрънкулка, трябва да й я дадеш доброволно и да съобщиш за кражбата на служител.

Йегер не беше съвсем съгласен с тези съвети. Според опита му капитулацията неизбежно водеше до по-голяма агресивност. Стигнаха бунгалото и плъзнаха тежкия дървен параван пред големите стъклени врати. Йегер моментално застана нащрек. Можеше да се закълне, че го е оставил отворен.

Веднага щом пристъпиха вътре, стана ясно, че в бунгалото им са влизали. Мрежата против комари около огромното легло беше спусната. Въздухът беше хладен — някой бе включил климатика. А по снежнобелите възглавници бяха посипани червени цветчета.

Йегер си спомни. Това бе част от обслужването. Докато бяха вечеряли, някоя камериерка се бе постарала да създаде атмосфера, подобаваща на младоженци на сватбено пътешествие. Същото беше и през първата им нощ.

Той изключи климатика. И двамата не обичаха да спят на включен.

— Леглото е твое — каза Нарова, докато отиваше към банята. — Аз ще съм на канапето.

Миналата нощ Йегер бе спал на канапето. Прояви благоразумието да не спори. Съблече се по боксерки и навлече пижама. След като Нарова приключи, отиде да си измие зъбите.

Когато се върна, тя се беше завила с тънък чаршаф на леглото. Очертанията на тялото й ясно се виждаха през завивката. Беше затворила очи и Йегер предположи, че алкохолът я е приспал бързо.

— Нали каза, че ти ще си на канапето — промърмори той, докато се готвеше да си легне на него… отново.