Беър Грилс
Гореща зона (46)

45.

— Много малко са гостите, които избират да стигнат тук с кола като вас — започна Кьониг. — Повечето туристи в Африка имат натоварен график. Пристигат на международното летище „Килиманджаро“, откъдето продължават дотук с малък самолет. Пристигат с желанието да отметнат едрите животни. Големите седем: лъв, гепард, носорог, слон, жираф, кафърски бивол и хипопотам. Щом го направят, повечето отлитат за Амани Бийч. Наистина вълшебен курорт на брега на Индийския океан. Амани означава „мир“ на суахили и повярвайте ми, това е идеалното място, където да прекараш времето си в пълно уединение и спокойствие.

Лицето му стана мрачно.

— А аз прекарвам дните си по съвсем различен начин. Опитвам се да направя така, че достатъчно от Големите седем да оцелеят и все пак гостите ни да бъдат доволни. Пилот съм и патрулирам в търсене на бракониери. Е, „патрул“ е малко пресилена дума. Не можем да направим каквото и да било, защото бракониерите са много тежковъоръжени.

Той извади оръфана карта.

— Летя напречно през целия резерват. Самолетът е оборудван с камери, които са свързани с компютризирана картографска система. По този начин получаваме в реално време информация за дейността на бракониерите с точното им местоположение. Системата е последна дума на техниката и повярвайте, можем да си позволим подобни неща единствено благодарение на подкрепата на шефа ми, господин Камлер. Не получаваме почти никакво съдействие от правителството.

Камлер. Каза го. Не че Йегер се беше съмнявал кой командва тук, но беше приятно да го потвърди категорично.

Кьониг заговори по-тихо.

— Миналата година имахме три хиляди и двеста слона. Звучи добре, нали? Докато не научите, че през същата година изгубихме седемстотин. Всеки ден биват убити средно два слона. Бракониерите стрелят по тях с автомати, режат бивните им с моторни резачки и зарязват труповете да гният на слънцето.

Нарова го погледна с ужас.

— Но ако продължава така, след пет години няма да останат никакви слонове.

Кьониг поклати отчаяно глава.

— По-лошо е. През четирите месеца на тази година не съм имал нито един ден, без да попадна на касапница… За това време загубите ни вече наближават осемстотин слона. Само за четири месеца. Това си е направо катастрофа.

Нарова беше пребледняла от шок.

— Но това е ужасно. След като видях стадото в онази пещера… Искам да кажа, всички те и още много други да бъдат избити… Направо не мога да повярвам. Но защо е това засилено бракониерство напоследък? Ако не знаете защо, трудно ще можете да му се противопоставите.

— Чудесното на картографската система е, че ни позволява да определим някои неща, като центъра на бракониерската дейност. Открихме, че е свързана с едно село и с определен индивид. Ливански търговец, който изкупува слонова кост. Пристигането му предизвика засилване на бракониерството.

— Ами в такъв случай съобщете за откритието си на полицията — предложи Йегер. — Или на властите, отговарящи за дивите животни. На онези, които се занимават с подобни проблеми.

Кьониг се изсмя горчиво.

— Господин Гроувс, това е Африка. Парите, които се правят… Корупцията е на всички нива. Шансът някой да предприеме нещо срещу ливанския търговец клони към нула.

— Но какво прави тук един ливанец? — попита Йегер.

Кьониг сви рамене.

— Въртят мошеническия си бизнес из цяла Африка. Предполагам, че този тип е решил да се превърне в Пабло Ескобар в търговията със слонова кост.

— Ами носорозите? — Това бяха любимите животни на семейството на Йегер и той изпитваше дълбока привързаност към тях.

— При тях е още по-лошо. Въведохме политиката за стреляне на месо в зоната за размножаване предимно заради носорозите. При няколко хиляди слонове все още имаме достатъчно жизнени стада. Докато при носорозите ни се наложи да докараме зрели мъжкари, за да увеличим популацията им. За да не изчезнат.

Кьониг вдигна чашата си и я пресуши. Темата явно го измъчваше. Без да бъде молен, Йегер му наля отново.

— Щом бракониерите са тежковъоръжени, сигурно вие сте основната им цел — предположи той.

Кьониг се усмихна мрачно.

— Приемам това като комплимент. Летя много ниско и много бързо. Над върховете на дърветата. Докато ме видят и посегнат за оръжията си, вече съм профучал над тях. На няколко пъти получавах дупки от куршуми в корпуса. — Той сви рамене. — Нищо особено.

— Прелитате, локализирате бракониерите и после какво? — попита Йегер.

— Ако засечем бракониерска дейност, съобщаваме на наземните екипи и те се опитват да засекат нарушителите. Проблемът е с времето за реакция, персонала, нивото на обучение и огромните разстояния, да не говорим за оръжията. Накратко, докато стигнем до мястото, бивните или роговете заедно с бракониерите отдавна са изчезнали.

— Сигурно се страхувате — рече Нарова. — За себе си и за животните. Уплашен и в същото време вбесен.

В гласа й имаше искрена загриженост, а в очите й се четеше възхищение. Йегер си каза, че не би трябвало да е изненадан. Между Нарова и този германски воин, посветил се на защитата на дивата природа, съществуваше очевидна връзка — обичта им към животните. Тя ги сближаваше и това бе близост, в която Йегер се чува ваше странно изключен.

— Понякога да — потвърди Кьониг. — Но по-често съм гневен, отколкото уплашен. И именно този гняв от мащабите на клането ме кара да продължавам.

— На ваше място щях да съм вбесена — каза му Нарова и го погледна право в очите. — Фалк, много бих искала да видя това с очите си. Можем ли утре да летим с вас? Да участваме в патрула?

На Кьониг му трябваше секунда или повече, за да отговори.

— Ами, не мисля. Никога не вземам гости по време на полет. Разбирате ли, летя много ниско и бързо. Като увеселително влакче, само че по-лошо. Не мисля, че ще ви хареса. А и съществува риск да стрелят по нас.

— Но въпреки това ще ни вземете, нали? — настоя Нарова.

— Идеята наистина не е добра. Не мога просто да взема всеки… И от гледна точка на безопасността просто не е…

— Ние не сме всеки — прекъсна го Нарова. — Както вероятно сте разбрали в онази пещера. Освен това смятам, че можем да помогнем. Искрено вярвам, че можем да помогнем да се сложи край на касапницата. Заобиколете правилата, Фалк. Само веднъж. Заради животните.

— Права е — включи се Йегер. — Наистина бихме могли да ви помогнем да се справите със заплахата.

— Как? — попита Кьониг. Очевидно беше заинтригуван. — Как бихте могли да се борите с подобна касапница?

Йегер погледна твърдо Нарова. В главата му се оформяше план, който можеше и да проработи.