Беър Грилс
Гореща зона (78)

77.

Докато Йегер следваше маршрута, по който ги водеше Раф, мисълта му бе изпълнена с образите на Рут и Люк. Следващите няколко часа щяха да разкрият всичко. За добро или лошо.

Въпросът, който го бе измъчвал през последните три години, щеше да получи отговора си. Или щеше да направи на пръв поглед невъзможното и да спаси Рут и Люк, или да открие ужасната истина — че и двамата са мъртви.

И ако беше второто, знаеше към кого ще се обърне.

Последните мисии и изповедите на Нарова — за нейната мрачна и травматична семейна история, за връзката й с покойния дядо на Йегер, за аутизма й, за растящата й привързаност — го бяха привлекли опасно близо към нея.

А знаеше със сигурност, че ще изгори, ако доближи твърде близо до слънцето на Нарова.

Йегер и другарите му още бяха на значителна височина и останаха напълно невидими за всяка известна защитна система. Лъчът на радара се отразява от твърди, ъгловати обекти като крилете на самолет или ротора на хеликоптер, но просто заобикаля човешкото тяло и продължава, без да се прекъсне. Спускаха се безшумно, така че нямаше риск да бъдат чути. Бяха облечени изцяло в черно, увиснали под черни парашути и на практика бяха невидими от земята.

Приближиха висок облак, който се трупаше над морето. Вече бяха прелетели през един слой дъждовни облаци, но не така плътни като този. Нямаха друг избор, освен да минат право през него.

Влетяха в гъстата сива мъгла, която се оказа заслепяващо гъста. Докато се носеше през непрозрачната маса, Йегер усещаше как ледените капчици се кондензират върху голата му кожа и се стичат на вадички по лицето. Когато се появи от другата страна, беше премръзнал.

Незабавно видя Раф — на неговото ниво и малко напред. Но когато се обърна да погледне зад себе си, от Нарова и останалите нямаше и следа.

За разлика от свободното падане, когато комуникацията бе невъзможна поради силните въздушни струи, можеха да разговарят помежду си, докато се спускаха с парашутите. Йегер включи микрофона си.

— Нарова — Йегер. Къде си?

Отправи повикването няколко пъти, но не получи отговор. Двамата с Раф бяха изгубили останалите от групата и бе много вероятно те вече да се намираха извън обхвата на радиостанциите.

Гласът на Раф се разнесе в слушалките му.

— Да продължаваме. Ще стигнем ТП и ще се реорганизираме на земята. — ТП означаваше точка на приземяване, в случая Копакабана Бийч.

Прав беше. Нищичко не можеха да направят в момента, а дългото използване на радиостанцията можеше да доведе до засичането им.

Няколко минути по-късно Йегер забеляза, че Раф увеличава скоростта и започва да се спуска по спирала надолу към острова и тясната плажна ивица. Приземи се с мощно тупване.

На височина триста метра Йегер дръпна металните лостчета за освобождаване на раницата. Тя падна и увисна на шест метра под него.

Чу я как тупва на земята.

Дръпна въжетата за управление да забави спускането си и в следващия миг кубинките му срещнаха пясъка, който светеше в сюрреалистично синьо-бяло на лунната светлина. Изтича няколко крачки напред, докато коприненият парашут се носеше зад него и се отпускаше на купчина до морето.

Йегер моментално свали автомата от рамото си и вкара патрон в цевта. Намираше се на няколко десетки метра от Раф и всичко бе наред.

— Готов — изсъска той в радиостанцията.

Двамата се насочиха към мястото на срещата. Секунди по-късно Хиро Камиши се появи в нощното небе и се приземи недалеч.

Но от останалия екип все още нямаше никаква следа.