Беър Грилс
Гореща зона (62)

61.

Йегер поклати глава в почуда. Още не можеше да го проумее.

— Очакваше ли го изобщо?

Нарова се намести в седалката си и затвори очи.

— Какво да очаквам? През последните няколко дни имаше куп изненади. И съм уморена. Предстои ни дълъг полет и искам да поспя.

— Фалк. Че е син на Камлер?

Нарова въздъхна.

— Би трябвало да се досетим. Явно не сме слушали достатъчно внимателно инструктажа във „Фалкенхаген“. Когато генерал Ханс Камлер е бил вербуван от американците, той е бил принуден да се представя с чужди имена, сред които и Хорас Кьониг. Синът му е променил фамилията си отново на Камлер, за да си върне славното наследство на рода си. Внукът на генерал Камлер очевидно не го е смятал за толкова славно и е предпочел Кьониг. Фалк Кьониг. Тя хвърли изпепеляващ поглед на Йегер. — Трябваше да се сетим веднага щом се представи. По-добре поспи. Сънят може да поизостри ума ти.

Йегер направи кисела физиономия. Пак беше станала предишната Ирина Нарова. В известен смисъл съжаляваше. Предпочиташе версията от Катави.

Бяха наели лек самолет за директен полет от малкото провинциално летище на Маконголози до Найроби. Там възнамеряваха да открият Саймън Чъкс Бело, което означаваше да влязат в хаотичния и лишен от закони свят на бедняшките квартали на кенийската столица.

Нарова се мяташе и въртеше под одеялото. Малкият самолет беше подмятан от въздушните течения и ями и явно не й беше писано да спи. Тя включи лампата за четене и натисна бутона за повикване. Стюардесата се появи. Двамата бяха единствените пътници на частния чартър.

— Имате ли кафе?

Стюардесата се усмихна.

— Разбира се. Как го желаете?

— Горещо. Черно. Силно. Без захар. — Нарова погледна към Йегер, който се мъчеше да заспи. — Донесете две чаши.

— Разбира се, мадам. Веднага.

Нарова сръчка Йегер.

— Май не спиш.

— Вече не спя — измърмори той. — Нали каза, че искаш да си починеш.

Нарова се намръщи.

— Твърде много неща ми се струпаха на главата. Поръчах…

— Кафе — завърши вместо нея Йегер. — Чух.

Тя го сръчка по-силно.

— Така че се събуждай.

Йегер се предаде.

— Добре де. Добре.

— Кажи ми. Какво е намислил Камлер? Хайде да сглобим парчетата от пъзела и да видим какво ще излезе.

Йегер се опита да се отърси от сънливостта.

— Ами, първо трябва да намерим хлапето и да потвърдим историята му. Второ, трябва да се върнем във „Фалкенхаген“ и да прибегнем до техните ресурси и експертиза. Там е всичко и всички, които са ни нужни, за да продължим напред.

Кафето пристигна. Двамата се умълчаха, наслаждавайки се на напитката.

Нарова първа наруши тишината.

— И как точно ще намерим момчето?

— Видя съобщението на Дейл. Той познава хората от бедняшките квартали. Ще ни чака там и заедно ще открием хлапето. Йегер замълча за момент. — Разбира се, ако е още живо, ако се съгласи да говори и ако казва истината. Много ако.

— Каква е връзката на Дейл с кварталите?

— Преди няколко години се заел като доброволец да учи тамошни деца да боравят с камера. Работил с някой си Джулиъс Мбуру, който израснал в кварталите. Бил някакви дребен гангстер, но после видял светлината. Сега ръководи фондация „Мбуру“ и учи сираци да снимат с камера и фотоапарат. Дейл го е помолил да започне да търси хлапето чрез мрежата си в гетото.

— Сигурен ли е, че ще го намерим?

— Надява се. Не е сигурен.

— Все пак е някакво начало. — Нарова помълча. — Какво мислиш за записите на Фалк?

— Домашното му видео ли? — Йегер поклати глава. — Мисля, че татко му е болен кучи син. Представи си само, да организират десетия рожден ден на сина си на борда на BV222, скрит под планина! Разни старци да учат Фалк и приятелите му да отдават чест като нацисти. Деца, облечени в къси кожени панталони. Всички онези нацистки знамена по стените. Нищо чудно, че Фалк се е обърнал срещу него.

— Онзи BV222 е светилището на Камлер — тихо отбеляза Нарова.

Светилище на Хилядолетния райх. На онзи, който така и не се сбъднал, и на другия, който той се надява да основе.

Определено изглежда по този начин.

— Ами намирането на острова на Камлер? Ако хлапето казва истината, как ще открием местоположението му?

Йегер отпи глътка кафе.

— Трудна работа. В радиус хиляда километра около Найроби има стотици възможности. Може би хиляди. Но моят човек Джулс Холанд се е заел с въпроса. Ще го вземат във „Фалкенхаген“ и ще започне да рови. Повярвай ми, ако някой може да открие острова, това е Плъхолова.

— Ами ако историята на хлапето се окаже истинска? — продължи Нарова. — Какво правим тогава?

Йегер се загледа в далечината — в бъдещето. Колкото и да се опитваше да го омаловажи, не можеше да скрие безпокойството и напрежението в гласа си.

— Ако хлапето е право, Камлер разполага с усъвършенстван и тестван Gottvirus. Всички деца, които не са били ваксинирани, са умрели. Това означава близо стопроцентова смъртност. Това наистина е божествен вирус. И тъй като всички ваксинирани деца са оцелели, явно е намерил противоотрова. Сега му е нужно единствено средство, с което да достави оръжието си.

— Стига да възнамерява да го използва.

— Съдейки по казаното от Фалк, явно възнамерява.

— Фалк каза, че хлапето е избягало преди шест месеца. Това означава, че Камлер е разполагал най-малко с толкова време да работи по въпроса с доставката. Трябвало е да се увери, че вирусът се предава по въздушен път, за да се разпространи колкото се може по-бързо и надалече. Успее ли с това, мечтата му почти ще бъде сбъдната.

Нарова го погледна мрачно.

— Най-добре час по-скоро да намерим онзи остров. Трябва ни за вчера.