Беър Грилс
Гореща зона (44)

43.

Кьониг кимна отсечено към самолета.

— Любопитни сте, нали?

— Да влезем вътре ли? Разбира се! — ентусиазирано отвърна Йегер.

Кьониг поклати глава.

— За съжаление, не може. Влизането в самолета е абсолютно забранено, както и достъпът до целия район. Но мисля, че вече го разбрахте?

— Схванах — потвърди Йегер. И въпреки това е разочароващо. Кой не разрешава?

— Човекът, който притежава това място. Катави е частен резерват, собственост на американец от немски произход. Това е част от нашата атрактивност за чужденците. За разлика от държавните национални паркове, Катави се управлява с един вид тевтонска ефективност.

— Така работи резерватът? — попита Нарова. — Това ли имате предвид?

— В общи линии. Тук се води война срещу африканските диви животни. За съжаление, бракониерите побеждават. Затова е въведена политиката за стрелба на месо като отчаяна мярка за спечелване на войната. — Кьониг ги изгледа. — Политика, която едва не ви отне живота днес.

Йегер предпочете да пренебрегне последния коментар.

— На ваша страна сме — искрено каза той. — Избиването на слонове заради бивните и на носорози заради роговете е трагично за оцеляването на тези видове.

Кьониг леко кимна.

— Съгласен съм. Средно губим по един слон или носорог на ден. Напразна смърт. — Той замълча за момент. — Но засега, господин и госпожо Гроувс, достатъчно въпроси, мисля.

Нареди им да се качат в моторницата. Не го направи под дулото на автомата, но беше повече от ясно, че те нямат друг избор, освен да се подчинят. Лодката се отдалечи от самолета и той леко се разлюля от вълните. За размерите си хидропланът беше безспорно грациозен и красив и Йегер бе твърдо решен да намери възможност да се върне тук и да разкрие тайните му.

Моторницата ги откара при тунел, който извеждаше от пещерната система. Кьониг завъртя ключ на стената и проходът блесна, осветен от електрически лампи по тавана.

— Чакайте тук — нареди той. — Ще идем да вземем нещата ви.

— Благодаря. Знаете ли къде са? — попита Йегер.

— Разбира се. Хората ми ви наблюдаваха от известно време.

— Нима? Еха! Как го правите?

— Поставили сме сензори в пещерите. Но както можете да си представите, животните непрекъснато ги задействат. А и никой досега не е навлизал неканен толкова дълбоко в планината. — Той изгледа многозначително Йегер и Нарова. — Или поне не по този начин… Днес нещо изненада хората ми. Напълно неочакван звук. Серия изстрели…

— Стреляхме по хиени — прекъсна го Нарова. — По цяла глутница. Направихме го, за да спасим слоновете. Имаха малки.

Кьониг вдигна ръка, за да я накара да млъкне.

Много добре знам, че сте убили хиени. И те определено са опасни. Идват, за да ловуват новородените. Предизвикват паническо бягство, малките слончета биват стъпкани, а не са много, за да го допуснем. Ние самите сме принудени да избиваме хиени, за да поддържаме бройката им по-ниска.

— И хората ви са чули изстрели? — подкани го Йегер.

— Да. Обадиха ми се под тревога. Бояха се, че в пещерата са проникнали бракониери. Така че пристигнах и открих… вас. — Пауза. Двама младоженци, които се катерят по планини, проникват в пещери и елиминират глутница петнисти хиени. Крайно необичайно, госпожо Гроувс, не мислите ли?

Нарова дори не трепна.

— Вие бихте ли се спуснали на такова място без оръжие? Би било лудост.

Лицето на Кьониг си остана безизразно.

— Може би. Но въпреки това, за съжаление, ще трябва да взема оръжията ви. Поради две причини. Първо, навлязохте в закрита зона. Никой, освен мен и хората ми няма право да носи оръжие тук. — Той ги изгледа строго. — И второ, собственикът на резервата е наредил всеки, намерен тук, да бъде арестуван. Мисля, че второто правило може би не се отнася за гостите на хижата. Но въпреки това ще проверя и ще задържа оръжията ви, поне докато не говоря със собственика.

Йегер сви рамене.

— Няма проблем. Там, където отиваме, няма да ни трябват.

Кьониг се усмихна насила.

— Разбира се. В хижа „Катави“ няма да са ви нужни никакви оръжия.

Йегер погледна към двамата пазачи, които отиваха да вземат екипировката, оставена на брега на езерото.

— Пистолетите са под един камък до багажа! — извика той след тях и се обърна към Кьониг. — Предполагам, че не изглежда добре да се носят оръжия в забранени зони като тази, нали?

— Прав сте, господин Гроувс — отвърна Кьониг. — Изобщо не изглежда добре.