Беър Грилс
Гореща зона (49)

48.

Йегер се пресегна за „хавабаг“, както ги наричаха в армията кафява хартиена торбичка с храна. Имаше няколко такива в хладилна чанта, закрепена за пода на хеликоптера.

Ако служиш в британската армия, най-доброто, което можеш да очакваш от една хавабаг, е сандвич със стара шунка и сирене, кутия топла газирана напитка „Панда“, пакетче скариди и „Кит Кат“. Съдържанието сякаш винаги беше едно и също благодарение на кетъринга на КВВС.

Йегер надникна вътре: варени яйца в тънко фолио, още топли. Прясно приготвени палачинки с кленов сироп. Наденички на скара и бекон между препечени филийки с масло. Два хрупкави кроасана и студено пакетче с прясно нарязани плодове ананас, пъпеш и манго.

Освен това имаше термос с кафе, гореща вода за чай и ледени газирани напитки. Трябваше да се досети, като се имаше предвид какви грижи полагаха за гостите си в „Катави“.

Нападна храната. До него — с махмурлук или не — Нарова направи същото.

Тъкмо приключиха със закуската, когато се натъкнаха на първите признаци за неприятности. Наближаваше десет сутринта и Кьониг вече беше направил няколко прелиталия над района, без да открие нищо.

Но внезапно беше принуден да предприеме серия резки маневри и турбините зареваха оглушително, когато хеликоптерът се сниши още повече и почти докосна земята.

Разпределителят надникна през вратата и посочи с палец назад.

— Бракониери!

Йегер подаде глава на бесния вятър от роторите. Направи го точно навреме да види как група тънки като клечки фигури изчезват в гъстата прах. Зърна отблясъка на вдигнато оръжие, но дори стрелецът да бе успял да открие огън, куршумите му не намериха целта си.

Това бе причината да летят толкова ниско — докато лошите забележат хеликоптера, него отдавна го нямаше.

— Камерите работят ли? — попита Кьониг по интеркома.

— Работят — потвърди вторият пилот.

— За нашите пътници — обяви Кьониг, — това беше банда бракониери. Може би десетина мъже. Въоръжени с калашници и нещо, което ми заприлича на РПГ. Предостатъчно да ни свалят. О, и се надявам закуските още да са в стомасите ви!

Йегер бе изненадан колко добре екипирани са бракониерите. Автоматите АК-47 бяха в състояние да нанесат доста сериозни щети по самолета. А едно пряко попадение на реактивна противотанкова граната можете да ги издуха от небето.

— Отбелязваме маршрута им на картата и изглежда, че се връщат от… улов. — Дори по интеркома напрежението в гласа на Кьониг се долавяше лесно.

— Изглежда, са носели бивни. Но можете да видите положението ни. Превъзхождат ни по брой и огнева мощ, а когато са въоръжени до зъби, няма как да ги арестуваме или да им конфискуваме слоновата кост. След секунди ще стигнем до най-вероятния район, един водоем — добави той. — Така че се пригответе.

Не след дълго хеликоптерът рязко намали скорост, когато Кьониг остро зави и закръжи над онова, което би трябвало да е водоемът. Йегер погледна през прозореца на десния борд. Видя земята почти вертикална. На няколко метра от мътно проблясващата вода различи две безформени сиви маси.

Слоновете бяха изгубили вълшебната си грация и красота. В сравнение с внушителните животни, на които двамата с Нарова се бяха натъкнали дълбоко в пещерата пол Горящи ангели, тези бяха сведени до неподвижни купчини безжизнено месо.

— Както виждате, заловили са и са завързали малко слонче — със задавен от силните емоции глас каза Кьониг. — Използвали са го като примамка за родителите му. И мъжкият, и майката са застреляни и заклани. Бивните ги няма.

Познавам много от животните тук по име — продължи той. — Мъжкият вероятно е Кубва-Кубва; на суахили това означава Голям-Голям. Повечето слонове не достигат възраст над седемдесет години. Кубва-Кубва беше на осемдесет и една. Беше най-старият в стадото и един от най-старите в резервата. Малкото е живо, но е силно травматизирано. Ако успеем да стигнем до него и да го успокоим, може и да оживее. Ако имаме късмет, другите женски ще го вземат под закрилата си.

Кьониг говореше забележително спокойно. Но Йегер много добре знаеше, че подобно напрежение и травми всеки ден си вземат своето.

Добре, а сега вашата изненада мрачно обяви Кьониг. — Казахте, че искате да видите това… Спускам ви. Няколко минути на земята, за да видите ужаса отблизо. Хората ми ще ви ескортират.

Почти моментално хеликоптерът започна да губи малката височина, която имаше. Докато се спускаше с наведена към тясната поляна опашка, разпределителят се подаде през отворената врата, за да провери дали перките и опашката са достатъчно далеч от акациите. Машината се разтресе, когато колелата докоснаха нагорещената африканска земя и разпределителят вдигна палци.

— Готово! — извика той. — Скачайте!

Йегер и Нарова скочиха навън. Превити и с наведени глави, те побързаха да се махнат по-далеч от перките, които вдигаха буря от прах и листа. Заеха позиция за стрелба от коляно, с насочени напред пистолети — в района можеше да има още бракониери. Двамата охранители се втурнаха към тях. Единият вдигна палци към кабината. Кьониг отвърна на жеста му и миг по-късно хеликоптерът се издигна вертикално и изчезна.

Секундите отминаваха.

Грохотът на роторите заглъхна.

Не след дълго замлъкна напълно.

Охранителите набързо обясниха, че Кьониг се връща в Катави за ремъци. Ако успееха да приспят слончето, щяха да го завържат под хеликоптера и да го върнат в резервата. Там щяха да се грижат за животното толкова време, колкото е нужно да преодолее травмата, след което щяха да го върнат в стадото му.

Йегер разбираше това, но не се радваше особено на ситуацията — заобиколени от труповете на току-що убити слонове и въоръжени само с два пистолета. Охранителите изглеждаха спокойни, но той се съмняваше доколко са умели с оръжието, ако нещата тръгнат на зле.

Изправи се и погледна към Нарова.

Яростта пламтеше в очите й, докато вървяха към мястото на невъобразимата касапница.