Беър Грилс
Гореща зона (30)

29.

Питър Майлс завърши с покана за дискусия, за да използват богатия военен опит на събралите се в помещението.

— Въпросът ми е глупав — започна Луис Алонзо, — но какво е най-лошото, което може да се случи?

Майлс го погледна въпросително.

— Нещо като Армагедон? Изправени сме пред побъркан?

Алонзо пусна характерната си усмивка.

— Да, очевидно е напълно сбъркан. Улав. А сега ни кажете без подигравки.

— Опасяваме се, че имаме работа с микроб, от който никой не може да оцелее — мрачно отвърна Майлс. — Но само ако Камлер и хората му са успели да го превърнат в оръжие. Това е най-кошмарният сценарий — едновременно пускане на вируса на много места по целия свят, така че никое правителство да няма време да разработи лекарство. Ще настъпи пандемия с безпрецедентно висока смъртност. Събитие, което ще промени света — или по-скоро ще сложи края му.

Той замълча, за да могат всички да вникнат в смразяващите му думи.

— А какво възнамеряват да правят Камлер и приятелчетата му с вируса е съвсем друг въпрос. Подобен агент очевидно ще бъде безценен. Дали ще го продадат на онзи, който предложи най-високата цена? Или ще изнудват по някакъв начин световните лидери? Просто не знаем.

— Преди няколко години проиграхме някои ключови сценарии — отбеляза Алонзо. — С участието на най-добрите от американското разузнаване. Те изброиха трите най-големи заплахи срещу световната сигурност. Абсолютният номер едно е терористична група, сдобила се с напълно функциониращо оръжие за масово поразяване. Могат да го направят по три начина. Първо, да си купят атомна бомба от някоя страна, най-вероятно от бившия съветски блок, западнала след рухването на системата. Второ, да отвлекат химично оръжие, докато се премества от една страна в друга — например, зарин от Сирия, пратен за унищожаване. Трето, да се сдобият с необходимата технология за построяването на собствени ядрени или химични оръжия. — Той погледна Питър Майлс. — Тези типове определено си разбират от работата, но никой не е споменавал за някакъв полудял кучи син, предлагащ готово за използване биологично оръжие на онзи, който предлага най-добрата цена.

Майлс кимна.

— И с основателна причина. Истинското предизвикателство е доставянето. Ако се приеме, че са усъвършенствали предаваната по въздух версия, съвсем лесно е да се качат на самолет и да помахат с кърпичка, щедро поръсена с изсушен вирус. И не забравяйте, че сто милиона вируса това е населението на Англия и Испания, взети заедно — се побират в размерите на точка в края на изречението.

След като изтръска кърпичката си, нашият човек може да разчита на климатичната инсталация на самолета да свърши останалото. В края на полета — да кажем, на „Еърбъс А380“ — имаме около петстотин заразени и най-хубавото е, че никой от тях не го подозира. Часове по-късно самолетът каца на „Хийтроу“ в Лондон. Голямо летище, пълно с хора. Качват се на автобуси, влакове или метро, разпространяват вируса с дъха си. Някои пътуват транзитно за Ню Йорк, Рио, Москва, Токио, Сидни или Берлин. За четиресет и осем часа вирусът се е разпространил във всички градове и държави… И това, господин Алонзо, е вашият сценарий за Армагедон.

— Какъв е инкубационният период? Колко време ще мине, преди хората да си дадат сметка, че нещо не е наред?

— Не знаем. Но ако прилича на ебола, значи двайсет и един дни.

Алонзо подсвирна.

— Това вече е истинска гадост. Едва ли можеш да създадеш по-страшен агент.

— Именно. — Питър Майлс се усмихна. — Има обаче една уловка. Помните ли човека, който се качва в самолета с носна кърпичка със сто милиона вируса по нея? Той трябва да е доста особен. Заразявайки хората в самолета, ще зарази и самия себе си. — Той замълча за момент. — Макар че, както знаем, сред някои терористични групи има предостатъчно млади хора, готови да умрат за каузата.

— „Ислямска държава“; „Ал Кайда“; АКИМ^[1]; „Боко Харам“. — Йегер изброи обичайните заподозрени. — И куп други побъркани със същото мислене.

Майлс кимна.

— Именно затова се боим, че Камлер може да продаде агента на онзи, който предложи най-високата цена. Някои от тези групи имат на практика неограничен бюджет и със сигурност имат средствата — самоубийствени човешки средства — да доставят агента.

— Във всички тези сценарии има един проблем. Един недостатък — обади се нов глас. Беше Нарова. — Никой няма да продаде подобен агент, ако не притежава противоотровата. Иначе ще подпише собствената си смъртна присъда. А ако има противоотрова, човекът с носната кърпичка ще е недосегаем за вируса. И ще оцелее.

— Може би — съгласи се Майлс. — Но дали ще поискате да сте този човек? Ще сте готови ли да разчитате на ваксина, която най-вероятно е била изпробвана само върху мишки, плъхове и маймуни? И откъде Камлер би намерил хора, върху които да изпробва новите си ваксини?

При споменаването за опити върху хора погледът на Майлс се стрелна към Йегер, сякаш привлечен неустоимо от него. Почти виновно. Йегер се запита какво в подобни експерименти насочва вниманието на Майлс върху него.

Навикът му да прави така започваше да го плаши сериозно.