Беър Грилс
Гореща зона (91)

90.

Йегер протегна ръка към хлапето — безценното хлапе, лежащо на дъното на моторницата, където бе защитено от свирепия огън. Саймън Чъкс Бело не виждаше нищо от мястото си и Йегер не се съмняваше, че се измъчва ужасно както физически, така и психически. Вече го бе чул да повръща веднъж.

— Дръж се, герой! — извика му той и му се усмихна окуражаващо. — Няма да позволя да умреш, обещавам!

Яхтата продължаваше да ги настига устремно. Вече се намираше на не повече от сто и петдесет метра от кърмата им и единствено вълните пазеха моторницата от огъня.

Но това нямаше да продължи дълго.

Още малко и куршумите на Джоунс и хората му щяха да намерят целта си. А по-лошото бе, че мунициите на Йегер застрашително намаляваха.

Двамата с Нарова бяха изпразнили по шест пълнителя или около двеста и четиресет патрона. Изглеждаше много, но не и когато се опитваш да отблъснеш десетина стрелци на бърза лодка, като използваш оръжия за близък бой.

Беше само въпрос на време моторницата да понесе катастрофален удар.

Йегер се изкушаваше да грабне телефона, да се обади на Майлс и да закрещи по-бързо да нанесат въздушен удар, но знаеше, че не може да си позволи да се разсее. Веднага щом яхтата се появеше отново, трябваше да я ударят двойно по-силно и точно.

Секунди по-късно източената яхта се появи зад кърмата им. Йегер и Нарова откриха ожесточен огън. Видяха как характерната фигура на Джоунс се надига и пуска дълъг автоматичен откос. Куршумите вдигнаха ред фонтани в морето, приближавайки към моторницата. Джоунс несъмнено беше превъзходен стрелец и откосът щеше да ги намери.

И тогава, в последния възможен момент, Дейл преведе моторницата през гребена на една вълна и куршумите изсвистяха във въздуха над главите им.

Воят на мощните двигатели на яхтата вече се чуваше ясно. Йегер се напрегна над оръжието си в очакване на следващия ход на противника.

И тогава го чу. Невероятен грохот, разтърсващ, гръмовен рев изпълни въздуха, сякаш някакво дълбочинно земетресение разкъсваше морското дъно. Шумът отекна в небето, заглушавайки всички други звуци.

Миг по-късно подобна на стрела форма се откъсна от небето, задвижвана от единствения турбореактивен двигател „Ролс-Ройс Адур“ с убийствената скорост от триста и шейсет километра в час. Тя се спускаше косо, като лъкатушеше насам-натам, докато операторът на дрона коригираше курса спрямо целта.

Йегер чу оглушителна стрелба откъм яхтата — стрелците на борда й се опитваха да свалят дрона. Той се прицели в Джоунс и продължи да изстрелва къси откоси, докато най-големият му враг отвръщаше с порой куршуми.

До него Нарова също изстрелваше последните си патрони.

И тогава Йегер го усети.

Долови противния мляскаш звук на куршум, улучил човешка плът. Нарова почти не извика. Нямаше време. Ударът я изхвърли назад и в следващия миг тя изхвърча през борда в морето.

Докато окървавеното й тяло потъваше под вълните, подобният на стрела „Таранис“ удари хоризонта. Разнесе се ослепителен блясък, последван миг по-късно от оглушителна експлозия, която се понесе над океана; навсякъде около моторницата заваляха отломки.

По дължината на улучената яхта затанцуваха пламъци, докато моторницата се отдалечаваше. Попадението беше в кърмата и пожарът обгърна яхтата в гъст пушек.

Йегер отчаяно търсеше Нарова във водите зад кърмата, но от нея нямаше и следа. Моторницата се движеше с максималната си скорост и за нула време щяха да я изгубят безвъзвратно.

— Обърни! — изкрещя той на Дейл. — Нарова е зад борда и ранена!

Дейл бе гледал напред през цялото време, за да води моторницата по измъчения й курс по вълните. Не беше видял станалото. Той намали скоростта в подготовка да завие, когато сателитният телефон иззвъня.

Йегер натисна бутона за отговор. Беше Майлс.

— Яхтата е извън строя, но не и потопена. Неколцина са оцелели и все още държат оръжията си. — Той замълча, сякаш наблюдаваше нещо от позицията си, после добави: — И каквато и да е причината да забавяте скоростта, продължавайте към мястото на срещата. Трябва да спасите момчето.

Йегер стовари юмрук в борда. Ако обърнеха назад към димящите останки на яхтата, за да търсят Нарова, имаше прекалено голям риск момчето да получи куршум. Знаеше го.

Знаеше, че правилната постъпка бе да продължи напред — заради семейството си, заради човечеството. Но въпреки това се наруга заради решението, което беше принуден да вземе.

— Дай газ — озъби се той на Дейл. — Бързо! Към мястото на срещата.

Сякаш за да подсили решението, в далечината се чу стрелба. Някои от хората на Камлер — вероятно и Джоунс — очевидно бяха твърдо решени да потънат с бой.

Йегер се премести и се зае да успокоява Саймън Бело, като в същото време оглеждаше небето за обемистото туловище на дирижабъла. Не знаеше какво друго да прави.

— Виж, хлапе, успокой се. Още малко и ще те разкараме от цялата тази гадост.

Но така и не чу отговора на Саймън, защото отвътре гореше от ярост и безсилие.

Минути по-късно дирижабълът се появи като огромен бял призрак, спускащ се от небето. Пилотът задържа масивния съд увиснал съвършено над вълните и бавно започна да го придвижва напред. Гигантските перки — по една във всеки край на корпуса — вдигнаха буря от пръски, когато плъзгачите на дирижабъла докоснаха вълните.

Пилотът се спусна още, докато краят на отворената рампа не се потопи във водата. Турбините ревяха, а пилотът държеше дирижабъла непоклатим като скала, докато пръските от перките шибаха лицата на двамата мъже в моторницата.

Сега Йегер пое управлението. Това, което щеше да опита, бе маневра, която бе виждал само веднъж в изпълнение на един кормчия от бившата му част, когато бе още новобранец в морската пехота. На онзи му бяха нужни години тренировки, за да го направи, а Йегер разполагаше с едно-единствено право на опит.

Обърна моторницата, докато носът й не се озова срещу трюма. Разпределителят на рампата вдигна палци и в отговор Йегер форсира мощния двигател. Гърбът му се залепи за облегалката, когато моторницата се понесе устремно напред.

След миг щяха да се забият в спуснатата рампа на дирижабъла и Йегер адски се надяваше всичко да мине като по вода.