Метаданни
Данни
- Серия
- Уил Йегер (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Burning Angels, 2016 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Венцислав Божилов, 2016 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Беър Грилс
Заглавие: Гореща зона
Преводач: Венцислав Божилов
Година на превод: 2016
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2016
Тип: роман
Националност: английска
Излязла от печат: 05.12.2016
Редактор: Мария Василева
ISBN: 978-954-655-721-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5002
История
- — Добавяне
70.
Питър Майлс стана, за да вземе думата. Въпреки огромното напрежение, под което се намираха, той изглеждаше забележително спокоен. Йегер обаче изобщо не се чувстваше така. Предизвикателството за него бе да прогони от ума си ужасната картина с жена си и детето си ТАТКО, ПОМОГНИ НИ — и да може да се съсредоточи върху онова, което предстоеше.
Поне този път беше видял нещо потенциално полезно на снимката — нещо, което би могло да му помогне да открие семейството си и похитителите.
— Добре дошли на всички — започна Майлс. — И особено на завърналите се Уилям Йегер и Ирина Нарова. Сред нас има и някои нови лица. Уверявам ви, всички те са доверени членове на нашата мрежа. Ще ги представя в движение и спокойно можете да задавате въпроси по всяко време.
Той отдели няколко минути да предаде накратко откритията на Йегер и Нарова в резервата Катави и в бедняшките квартали на Найроби, след което стигна до същината.
— Фалк Кьониг е разкрил, че баща му Ханк Камлер върти строго секретен бизнес, свързан с износ на примати — чрез фирмата „Катави резерват — примати“, — от някакъв остров край бреговете на Източна Африка. Приматите се изнасят по целия свят, за да бъдат използвани в лабораторни изследвания. Нивото на секретност около островното начинание е безпрецедентно.
И тъй, каква е вероятността износът на маймуни да е свързан с лабораторията за биологични оръжия на Камлер? Много голяма, както се оказва. По време на войната Курт Бломе, кръстникът на Gottvirus, създал своя комплекс за опити с микроорганизми на остров Риймс в Балтийско море. Мястото не било избрано случайно — там можел да прави изпитанията си, без да се опасява, че патогенът може да се разпространи. Иначе казано, островът е идеалният инкубатор.
— Но ние все още не знаем какво възнамерява да прави Камлер с вируса — обади се един от присъстващите. Беше Хиро Камиши, както винаги гласът на здравия разум.
— Не знаем — съгласи се Майлс. — Но тъй като Gottvirus е в ръцете на Камлер, той се превръща в архитект на конспирация за възкресяване на Хитлеровия райх, притежаващ най-страховитото оръжие на света. Това само по себе си е ужасяващ сценарии, независимо как точно възнамерява да го използва.
— Имаме ли представа какво представлява Gottvirus? — попита друг глас. Този път беше Джо Джеймс. — Откъде се е появил? Как може да бъде спрян?
Майлс поклати глава.
— Уви, не. При проучванията не открихме никакви сведения, че изобщо е съществувал. Официално офицерите от СС, които са го открили — лейтенантите Херман Вирт и Ото Ран, — се водят като загинали „при нещастен случай“. Според официалните сведения двамата са тръгнали на преход в Алпите, изгубили се и замръзнали. Но според разказа на самия Бломе същите тези двама души били откривателите на Gottvirus и откритието им ги убило. С две думи, нацистите заличили напълно Gottvirus от официалните си архиви.
— И тъй, въпросът за милиони — обади се Йегер. Къде се намира островът на Камлер? Доколкото разбрах, имаме начин да определим местоположението му, нали?
— За подобна работа не е нужна голяма територия — отвърна Майлс. — Ако вземем за основа размерите на остров Риймс, възможните кандидати край бреговете на Източна Африка са около хиляда, което определено би затруднило откриването му. Докато…
Погледът му обходи присъстващите и спря върху един от тях.
— Тук отстъпвам думата на Джулс Холанд. Той може да обясни най-добро.
Отпред излезе раздърпана фигура. С наднормено тегло, немарливо облечен и с посивяваща коса, вързана небрежно на опашка, мъжът изглеждаше не на мястото си в бившия противоядрен бункер на Съветския съюз.
Той се обърна към аудиторията и се усмихна, показвайки кривите си зъби.
— Джулс Холанд, но за всички, които ме познават добре… Плъхолова. Или Плъха за по-кратко. Хакер, работещ за добрите. Предимно. При това доста ефективен хакер, ако позволите да добавя. И обикновено доста скъп. Тук съм по любезната покана на Уил Йегер. — Той леко се поклони. — И трябва да кажа, че много се радвам, че мога да помогна.
Плъха погледна към Питър Майлс.
— Този джентълмен ми даде основната задача. Информацията не беше много: намери ми остров с неопределени размери, на който побъркан нацист би могъл да създаде лаборатория за биологично оръжие. — Той замълча за момент. — Имал съм и по-лесни задачи. Наложи се да помисля малко извън рамките. Независимо дали има, или няма лаборатория, единственото, което знаем със сигурност, е наличието на комплекс, свързан с износ на маймуни. И това реши задачата. Маймуните бяха ключът.
Холанд отметна от лицето си няколко непослушни кичура.
— Маймуните биват залавяни в и около резервата Катави и се превозват на острова. Всеки полет обаче оставя следа. Множество полети оставят множество следи. Така че аз… ъъъ… си позволих да надникна в компютъра на „Въздушен контрол“ на Танзания. Визитата ми се оказа изключително ползотворна.
Открих над трийсет полета на КРП за последните няколко години, всички до една и съща крайна цел. — Той замълча за момент. — На около сто и шейсет километра от брега на Танзания се намира остров Мафия. Да, Мафия, точно както се наричат лошите в Сицилия. Островът е популярен курорт за платежоспособни туристи. Част е от верига от острови, от архипелаг. В южния край на въпросната верига има малък, изолиран остров на име Малка Мафия.
Преди двайсетина години Малка Мафия бил необитаем. Единствените посетители били местните рибари, които спирали там, за да поправят дървените си лодки. Островът е гъсто залесен — с джунгла, естествено, — но няма естествен водоизточник, поради което никой не можел да си позволи да остане дълго на него.
Преди двайсет години островът станал собственост на частно лице. Скоро след това дори рибарите престанали да го посещават. Онези, които се настанили на острова, не били особено дружелюбни. Нещо повече, наред с хората на острова се появила популация от маймуни, които се оказали още по-неприятни. Много от тях имали някакво ужасно заболяване. Изцъклени очи. Погледи като на зомбита. И много, много кървене.
Холанд погледна мрачно присъстващите.
— Местните дали на острова ново име, което, опасявам се, е много подходящо. Нарекли го Чумавия остров.