Беър Грилс
Гореща зона (48)

47.

Слънчевите очила бяха единственото, по което Йегер позна, че Нарова страда от махмурлук.

Толкова рано сутринта слънцето още не беше изгряло над африканските равнини. Или може би ги бе сложила, за да предпази очите си от прахта, вдигана от древния на вид хеликоптер.

Кьониг беше решил да вземе руския „Ми-17 ХИП“ на резервата вместо двумоторния лек „Отър“. Бе го направил, защото се безпокоеше, че на пътниците му ще им прилошее, а „Ми-17“ беше по-стабилен във въздуха. Освен това имаше малка изненада за гостите си, която беше възможна единствено с хеликоптер.

Явно изненадата беше свързана с известен риск, защото беше върнал пистолетите на Йегер и Нарова.

— Това е Африка — обясни той, докато им връчваше оръжията. — Всичко може да се случи. Но нарушавам правилата, така че гледайте да ги скриете. И ще трябва да ми ги върнете след патрула.

ХИП беше обемист, грозен сив звяр, но Йегер не беше особено разтревожен. Беше летял на много мисии с подобна машина и знаеше, че е с типично прост и груб руски дизайн.

Беше неуязвим за куршуми и напълно заслужаваше прякора си „летящ автобус“, даден му от силите на НАТО. Макар на теория британските и американските военни да не използваха подобни машини от някогашната съветска ера, на практика, разбира се, го правеха. „Ми-17“ беше идеален за тайни операции, които можеха да се отрекат, и това беше причината Йегер да познава добре машината.

Петте перки се завъртяха, превръщайки се в размазано петно. Беше жизненоважно да излетят колкото се може по-скоро. Хеликоптерът имаше най-добра подемна тяга рано сутрин, когато бе хладно. С повишаването на температурите въздухът ставаше по-рядък и превръщаше летенето в предизвикателство.

Кьониг вдигна палци от пилотската кабина. Бяха готови за тръгване. Горещи отработени газове блъснаха Йегер, когато двамата с Нарова се втурнаха към отворената странична врата и скочиха на борда.

Миризмата на газовете бе опияняваща и събуди спомени за безброй мисии. Йегер се усмихна. Вдигнатата от перките прах имаше познатата миризма на Африка — гореща, изпечена от слънцето пръст; дълбока древност; история, простираща се далеч назад в праисторическото минало.

Африка беше люлката на еволюцията, мястото, където човечеството се беше развило от първия си човекоподобен предшественик. И докато хеликоптерът се издигаше тежко в небето, пред Йегер се разкри будещият благоговение, неподвластен на времето терен, простиращ се до хоризонта във всички посоки.

Отляво гърбавите хълмове в подножието на планините Мбизи се издигаха като торти на пластове, мръсносиви на утринната светлина. Далеч на северозапад се виждаше двойният връх Горящи ангели; източният, малко по-висок, бележеше мястото, където Йегер и Нарова бяха предприели катеренето и спускането.

И някъде дълбоко под онази планина се спотайваше грамадният хидроплан BV222. От въздуха Йегер спокойно можеше да си представи как е останал скрит сред пустошта на тези планини в продължение на седем дълги десетилетия.

Погледна надясно. Части от планинската верига продължаваха на изток, преминавайки в кафяв, мъглив, подобен на савана пейзаж, разнообразяван тук-там с плосковърхи акации. Пресъхнали корита се виеха като змии чак до далечния хоризонт.

Кьониг наведе носа на хеликоптера и се понесоха напред със забележителна за такава дундеста тъпоноса машина скорост. Секунди по-късно пистата остана зад тях и полетяха над гъсти шубраци, като почти закачаха върховете на дърветата. Вратата беше оставена отворена, разкривайки възможно най-добър изглед за Йегер и Нарова.

Преди излитането Кьониг им бе обяснил днешната цел — да направят няколко курса над заливната равнина на езеро Руква, където големите животни се събираха около няколкото основни водоема. Езеро Руква беше основната територия за бракониерство. Кьониг ги беше предупредил, че ще трябва да лети по-ниско и от змийски корем, и че трябва да са готови за резки маневри, ако попаднат под обстрел.

Йегер посегна към пистолета на кръста си. Извади го от колана и натисна с десния си палец копчето за освобождаване на пълнителя. Беше левичар, но се бе научил да стреля с дясната ръка, тъй като повечето оръжия бяха проектирани за десничари.

Махна почти празния пълнител, с който беше стрелял по хиените, и го прибра в страничния джоб на бойния си панталон. Тези джобове бяха идеални за използваните муниции. Бръкна в джоба на якето, извади нов пълнител и го сложи. Беше изпълнявал тези действия безброй пъти на учения и по време на мисии и сега го направи почти автоматично.

След това се включи в интеркома на хеликоптера със слушалките, които го свързваха директно с пилотската кабина. Заслуша как Кьониг и вторият му пилот, местен тип на име Урио, съобщават детайли от полета.

— Остър завой на черния път — каза Кьониг. — Отляво на машината, четиристотин метра.

Втори пилот:

— Потвърдено. На петдесет километра от Руква.

Пауза. После отново Кьониг:

— Скорост: деветдесет и пет възела. Посока: 085 градуса.

Втори пилот:

— Потвърдено. Петнайсет минути до включването на камерите.

При сегашната скорост — над сто и шейсет километра в час щяха да стигнат доста скоро равнината на Руква, където щяха да започнат видеозаписа.

Втори пилот:

— Петнайсет минути до водоем Зулу Алфа Майк Браво Ехо Зулу Индия. Повтарям, петнайсет минути до водоем Замбези. Оглеждай се за хълмче като кучешка глава и поляна на сто метра на изток…

Кьониг:

— Разбрано.

През отворената врата Йегер виждаше профучаващите покрай тях акации. Изглеждаха толкова близко, че почти можеше да протегне ръка и да докосне върховете им, докато Кьониг летеше между тях, придържайки се към контурите на терена.

Беше добър пилот. Ако спуснеше машината още по-ниско, щяха буквално да секат клоните.

Продължиха да се носят напред. Шумът бе толкова силен, че изключваше всякаква възможност за разговори. Трясъкът на износените турбини и ротори бе оглушителен. Отзад с Йегер и Нарова имаше още трима души. Двама бяха пазачи, въоръжени с калашници; третият беше разпределителят, който отговаряше за товара и пътниците.

Разпределителят непрекъснато се движеше между двете врати и поглеждаше нагоре. Йегер знаеше какво прави — проверяваше за пушек или изтичане на масло от турбините и дали перките няма да се откъснат или нацепят. Облегна се назад, за да се наслади на возенето. Беше летял безброй пъти с ХИП.

Машините може и да изглеждаха като боклукчийски кофи, но никога не бе чувал някоя от тях да е падала.