Беър Грилс
Гореща зона (15)

14.

Съвсем спонтанно онази Коледа бяха заминали на север в Уелс, за да си устроят зимен лагер.

Колата беше пълна с екипировка и подаръци. Рут обожаваше всичко свързано с природата и бе яростен природозащитник, а синът й беше наследил интересите им. Тримата най-много обичаха да излизат заедно в пущинака.

Но в планините на Уелс Рут и Люк бяха изтръгнати от него. Наранен и полудял от мъка, Йегер бе скъсал всички връзки със света, който бяха обитавали някога, включително с Джулс Холанд и сина му Даниел.

Даниел, който имаше форма на аутизъм, известна като синдром на Аспергер, беше най-добрият приятел в училище на Люк. Йегер можеше само да си представи как му се е отразила внезапната загуба на бойния му другар.

Холанд махна неопределено с ръка към игрището.

— Както несъмнено си забелязал, Дан продължава да е благословен с два леви крака. Метнал се е на татко си, пълно посмешище във всеки спорт. Поне в ръгбито можеш да пробиеш с малко тлъстина и мускули. — Той погледна шкембето си. — Повече с първото, когато става дума за сина ми.

— Съжалявам — каза Йегер. — За изчезването. За мълчанието. Случиха се някои неща. — Той погледна към дъждовния пейзаж. — Предполагам, че си чул.

— Някои неща. — Холанд сви рамене. — Съчувствам ти. Не е нужно да се извиняваш. Нито да казваш каквото и да било.

Между двамата се възцари мълчание. Изпълнено със съчувствие. С разбиране. С приемане. Тропотът на обувки по мократа земя и виковете на родителите подчертаваха мислите им.

— Е, как е Даниел? — попита накрая Йегер. — Сигурно му е било тежко. Да изгуби Люк. Двамата бяха неразделни.

Холанд се усмихна.

— Винаги съм ги смятал за сродни души. — Той погледна към Йегер. — Дан си намери нови приятели. Но не престава да пита кога ще се върне Люк. Такива неща.

Йегер усети бучка в гърлото си. Може би идването му тук беше грешка. Болката го гризеше отвътре. Опита се да смени темата.

— Зает ли си? Още ли се занимаваш със стария маймунски бизнес?

— Направо съм затрупан с работа. Спечелиш ли си определена репутация, всички агенции започват да тропат на вратата ти. Още съм на свободна практика. Работя за онзи, който плаща най-много. Колкото повече са конкурентите, толкова по-висок ми е хонорарът.

Холанд си беше спечелил репутацията — и прякора си — в една определено несигурна област — компютърно и интернет пиратство. Беше започнал като тийнейджър, когато хакнал училищния портал и сменил снимките на омразните му учители с магарета.

После беше проникнал в служебния сайт на училището и бе наградил себе си и приятелите си с шестици по всички предмети. Роден социален активист и бунтар, той се бе специализирал в отмъкването на богатствата на криминални и свързани с мафията групи, като източваше парите от банковите им сметки и ги прехвърляше на противниците им.

Просто като пример бе разбил банковата сметка на бразилска мафиотска група, занимаваща се с търговия на наркотици и незаконна сеч в Амазония, и бе прехвърлил няколко милиона долара на „Грийнпийс“. Разбира се, природозащитниците не успяха да задържат парите. Не можеха да си позволят да се разбере, че се облагодетелстват от онова, срещу което се бореха, още повече че цялата работа беше незаконна. Но вдигналият се в пресата шум измъкна групировката на светло и ускори разбиването й. А за Плъхолова това беше още една стъпка към славата.

При всеки успешен удар Холанд оставяше едно и също съобщение — „Хакнато от Плъха“. И така уникалните му умения привлякоха вниманието на онези, чийто бизнес беше информацията.

На този етап той се беше оказал на кръстопът — или да бъде изправен пред съда по безброй обвинения за компютърни престъпления, или да започне да работи тихомълком за добрите. Сега бе един от най-търсените консултанти на куп разузнавателни агенции и имаше завидно високо ниво на достъп до секретна информация.

— Радвам се да го чуя — каза Йегер. — Само никога не работи за лошите. В деня, в който Плъха заработи за погрешната страна, с нас е свършено.

Холанд отметна назад рошавата си коса и изсумтя.

— Няма начин. — Той отмести погледа си от игрището към Йегер. — Знаеш ли какво? Ти и Раф бяхте единствените, които приемаха на сериозно Дан на игрището. Вдъхнахте му самоувереност. Дадохте му шанс. Още му липсвате. Страшно много.

Йегер го погледна извинително.

— Съжалявам. Моят свят е пълна бъркотия. Доста време не бях самият себе си, ако ме разбираш.

Холанд посочи сина си, когато непохватното момче излезе напред за спорна топка.

— Уил, виж го. Още е гола вода, но поне играе. Едно от момчетата е. Това е твое дело. Твое наследство. — Той заби поглед в краката си, после отново го погледна. — И както казах, не са нужни никакви извинения. Тъкмо обратното. Длъжник съм ти. Ако някога ти потрябват моите… уникални услуги, просто ми кажи.

Йегер се усмихна.

— Благодаря. Оценявам го.

— Сериозно говоря. Бих зарязал всичко друго. — Холанд се ухили. — И за теб дори бих забравил за скандално високите ми такси. Всичко ще бъде безплатно.