Беър Грилс
Гореща зона (27)

26.

Чичо Джо помоли за чаша вода. Питър Майлс му подаде. Никой от другите не помръдна. Всички в отекващия бункер бяха запленени от разказа му.

— Съобщихме откритието си нагоре по веригата на командването, но никой не прояви особен интерес. С какво разполагахме? С едно име — Gottvirus — но като не броим него… — Чичо Джо повдигна и отпусна примирено рамене. — Светът живееше в мир. Обществото бе уморено от войната. Постепенно всичко беше забравено. За двайсет години. А после… Марбург.

Той се загледа нанякъде, унесен в далечни спомени.

— В Централна Германия се намира малкото красиво градче Марбург. През есента на 1967 г. избухна необяснима епидемия в лабораторията Behringwerke в града. Трийсет и един лаборанти бяха заразени. Седем от тях умряха. По някакъв начин се беше появил нов, неизвестен патоген. Нарекоха го марбургски вирус или Filoviriadae, защото прилича на нишка, на влакно. Никога дотогава не беше виждано подобно нещо.

Чичо Джо допи водата си.

— Оказа се, че вирусът е бил пренесен в лабораторията от маймуни от Африка. Поне така гласи официалната версия. В Африка били изпратени научни екипи, които да проследят източника на вируса. Те търсели естествения му резервоар, домът му в дивата природа. Не го открили. И не само това, но и не могли да открият естествения му гостоприемник животното, което го носи. Иначе казано, в африканските джунгли, откъдето дошли маймуните, нямало и следа от вируса.

Маймуните се използват широко в лабораторните експерименти — продължи той. — За изпитания на нови лекарства и други подобни неща. Но също и за изпробване на биологични и химични оръжия, поради простата причина че ако даден агент убие маймуна, най-вероятно ще убие и човек.

Погледът на чичо Джо отново се спря върху Йегер.

— Дядо ти, генерал-майор Тед Йегер, почна да разследва историята. За много от нас работата на „Тайните ловци“ продължаваше. Появи се смразяваща картина. Оказа се, че през войната лабораторията била завод „И. Г. Фарбен“, част от империята на Ото Амброс, посветена на масовите убийства. И не само това — през 1967 г. неин директор бил не друг, а Курт Бломе, някогашният велик майстор на биологичната война на Хитлер.

Чичо Джо погледна слушателите си. В очите му гореше огън.

— В началото на шейсетте с Бломе се свързал човек, смятан за отдавна мъртъв — бившият генерал от СС Ханс Камлер. Камлер беше сред най-влиятелните хора в Райха и близък довереник на Хитлер. В края на войната изчезнал безследно. Тед Йегер го издирваше години наред. Накрая установи, че Камлер е бил привлечен в подкрепяна от ЦРУ организация, чиято цел била да шпионира руснаците.

Поради лошата му слава Камлер трябвало да действа под различни имена, като Харолд Краутхамер, Хал Крамер и Хорас Кьониг. През шейсетте той успял да се издигне до много висш пост в ЦРУ и привлякъл Бломе за тайната си кауза.

Чичо Джо замълча за момент и по покритото му с дълбоки бръчки лице премина сянка.

— Успяхме да проникнем в апартамента на Курт Бломе в Марбург и открихме личните му книжа. Дневникът му разкри абсолютно невероятна история, която никой не би взел за истинска при други обстоятелства. И много от нещата започнаха да се навързват. По един ужасен, смразяващ начин.

През лятото на 1943 г. фюрерът възложил на Бломе да съсредоточи работата си само върху един микроб. Той вече имал своите жертви. Двама души, лейтенанти от СС, умрели в резултат на въздействието му. Смъртта им била ужасна. Телата им започнали да се разпадат отвътре. Органите им черен дроб, бъбреци, бели дробове — се превръщали в каша, докато били още живи. Умрели, повръщайки гъста черна кръв — останките от изгнилите им втечнени органи, — и с отвратително изкривени като на зомбита лица. Когато смъртта ги взела, мозъците им били на пихтия.

Старецът вдигна поглед към аудиторията си.

— Сигурно се питате как са се забъркали лейтенанти от СС с подобен агент? И двамата служели в агенцията на СС, изучаваща древната история. Не забравяйте, че според изкривената идеология на Хитлер „истинските германци“ били митична северна раса — високи, русокоси и синеоки арийци. Шантаво, като имаме предвид, че самият Хитлер беше дребен, с черна коса и кафяви очи.

Чичо Джо поклати раздразнено глава.

— Двамата лейтенанти, археолози аматьори и ловци на митове, били натоварени със задачата да „докажат“, че така наречената арийска господарска раса е владяла земята от незапомнени времена. Едва ли е нужно да казвам, че мисията им е била невъзможна, но в процеса на работата си те по някакъв начин се натъкнали на Gottvirus.

Бломе получил заповед да изолира и култивира загадъчния патоген. Той го направил и вирусът се оказал абсолютно унищожителен. Бил съвършен, истински дар от бога. Върховният божествен вирус. В дневника си записал следното: „Сякаш този патоген не е възникнал на нашата планета или поне идва от далечната праистория, много преди съвременният човек да се появи на земята“.

Чичо Джо събра сили.

— Пред пускането на вируса имало две предизвикателства. Първо, нацистите се нуждаели от лекарство — ваксина, която може да се произвежда масово, за да предпази германското население. И второ, трябвало да променят начина му на действие — трябвало да се предава не чрез обмен на телесни течности, а по въздушно-капков път. Трябвало да действа като вируса на грипа — един човек киха и заразява цялото население само за няколко дни.

Бломе работил неуморно. Надпреварвал се с времето. За наше щастие, изгубил надпреварата. Лабораторията му била завладяна от Съюзниците, преди да успее да усъвършенства ваксината и да промени начина на предаване на патогена. Gottvirus бил категоризиран като Kriegsentscheidend, най-високата степен на секретност, давана някога от нацистите. В края на войната генерал Ханс Камлер бил твърдо решен вирусът да си остане най-голямата тайна на Райха.

Чичо Джо се облегна на бастуна си — стар войник, стигащ до края на разказа си.

— И с това историята в общи линии приключва. В дневника на Бломе ясно се казва, че той и Камлер са запазили вируса и са започнали да работят отново върху него в края на шейсетте. Има само още едно нещо — в дневника си Бломе многократно използва една и съща фраза. Jedem das Seine. Отново и отново. Jedem das Seine… Преведено от немски — „всеки си получава заслуженото“.

Погледът му обходи помещението. В очите му се четеше нещо, което Йегер май не беше виждал досега — страх.