Беър Грилс
Гореща зона (86)

85.

Хора бързаха насам-натам в осветения от прожектори трюм на дирижабъла. Ехтяха гласове, заповеди отекваха от гладките линии на дроновете „Таранис“. Над всичко това острият вой на роторите на хеликоптера затихваше, докато пилотът изключваше турбината.

Медицинският екип вече ги бе поел и караха Рут към „Айзовак 2004CN-PUR8C“ — преносим изолатор, представляващ прозрачен найлонов цилиндър с пет дъговидни ребра, поставен върху носилка с колела.

Целта му бе да изолира пациенти, заразени е патоген от четвърто ниво, като в същото време позволяваше да се полагат грижи за тях — а точно сега Рут и Люк имаха належаща нужда от цялата помощ, която можеше да им се даде.

Отстрани на изолатора бяха вградени здрави хирургически ръкавици, така че медиците можеха да работят върху пациента без риск от замърсяване. Освен това устройството разполагаше с въздушен шлюз, през който да се подават лекарства, както и „пъпна връв“, позволяваща слагане на системи и подаване на кислород.

Люк първи беше затворен в своя изолатор и включен към пъпната връв, докато сваляха Рут от хеликоптера, за да я откарат в друг изолатор.

За Йегер това бе най-лошият момент от най-мрачния ден в живота му. Сякаш губеше отново жена си и детето си малко след като ги беше намерил.

Докато излизаше от хеликоптера с екипа си, понесъл жена си, която беше почти в безсъзнание, имаше чувството, че потъва в тъмна, всмукваща всичко бездна.

Гледаше как пъхат Рут с краката напред в изолатора — подобно на патрон, вкарван в цевта на пушка. Рано или късно трябваше да пусне ръката й. Ръката, която не реагираше.

Държа я до последния момент, обвил пръсти около нейните. И тогава, точно преди да я пусне, усети нещо. Въобразил ли си беше, или в пръстите й наистина се бе появила искрица живот, съзнание?

Внезапно очите й се отвориха. Йегер се загледа в тях, а в сърцето му пламна искрица на невъзможна надежда. Мъртвешкият поглед беше изчезнал и за момент жена му отново се бе върнала. Виждаше го в невероятните й изумрудени очи, отново изпъстрени със златни точици.

Йегер видя как очите й се стрелнаха насам-натам, обхващайки всичко. Разбирайки всичко. Устните й се раздвижиха. Йегер се наведе към нея, за да може да я чува.

— По-близо, скъпи — прошепна тя.

Той се наведе още повече, докато едва не се докоснаха, сякаш ще се целунат.

— Намери Камлер. Намери неговите избрани — промълви тя. В очите й проблесна пламък. — Намери онези като него, които е имунизирал…

И с тези думи моментът на просветление отмина. Йегер усети как пръстите й се отпускат. Очите й се затвориха отново. Той погледна към медиците и им кимна да я вкарат в изолатора.

Отстъпи назад, докато те затваряха ковчега й. Поне за момент — за чудесен, безценен момент — тя го бе познала.

Мислите му запрепускаха. „Намери Камлер и онези, които е имунизирал“. Абсолютен гений, Рут. Сърцето му заби бясно. Може би — просто може би — имаше някаква искрица надежда.

Хвърли последен поглед на любимите си хора, преди да ги откарат в лечебницата. После извика екипа си и забърза към предната част на дирижабъла.

Събраха се на мостика. Йегер прескочи формалностите. Нямаше време.

— Слушайте. При това внимателно. Жена ми се върна в съзнание за няколко секунди. Не забравяйте, че е прекарала дълго време в леговището на Камлер. Видяла е всичко. — Той изгледа хората си и погледът му спря върху възрастния Майлс. — Ето какво ми каза тя: „Намери Камлер. Намери онези като него, които е имунизирал“. Искаше да каже, че бихме могли да изолираме лекарство от тях. Но възможно ли е изобщо това? Осъществимо ли е от научна гледна точка?

— Дали бихме могли да извлечем и синтезираме лекарство ли? На теория да — отвърна Майлс. — Бихме могли да възпроизведем противоотровата, използвана от Камлер, и да я приложим върху себе си. Ще бъде предизвикателство да се произведе навреме достатъчно лекарство, но за период от няколко седмици е осъществимо. Може би. Предизвикателството е да открием Камлер или някого от сподвижниците му. Трябва да го направим незабавно…

— Добре, тогава да действаме — намеси се Нарова. — Камлер несъмнено е предвидил това. Ще бъде готов за нас. Ще се наложи да претърсим целия свят, за да го намерим.

— Ще кажа на Даниел Брукс незабавно да даде пълен напред — каза Майлс. — ЦРУ и всички други агенции ще започнат издирването. Ще…

— Момент, момент. — Йегер вдигна ръце, за да въдвори тишина. — Чакайте малко. — Той тръсна глава, за да я проясни. Току-що бе получил прозрение и трябваше да го задържи, да го види съвсем ясно.

Погледна екипа си с горящ от вълнение поглед.

— Всъщност вече го имаме. Лекарството. Или източника му.

Останалите се намръщиха. Какви ги приказваше Йегер?

— Хлапето. Хлапето от гетото. Саймън Чъкс Бело. То е оцеляло. Оцеляло е, защото хората на Камлер са го имунизирали. Той е имунизиран. Има имунитета в кръвта си. Хлапето е у нас, или по-скоро у Дейл. Чрез него можем да изолираме източника на имунитета. Да го размножим. Да започнем масово производство на ваксина. Хлапето е отговорът.

Видя как разбирането изведнъж пламна ослепително в очите на другите и усети нов прилив на енергия и надежда. Погледна Майлс.

— Хеликоптерът трябва да излети отново. Свържете се с Дейл. Кажете му да отведе хлапето някъде, откъдето ще можем да ги вземем. Някъде по-надалеч от многолюдните плажове, на достъпно място на брега.

— Ясно. Да разбирам ли, ще ги докарате направо тук?

— Да. Но им кажете да се покрият, тъй като Камлер може да ги следи. През цялото време беше една крачка пред нас. Не можем да му позволим да вземе преднина и този път.

— Ще пусна и дроновете да обикалят над местоположението на Дейл. Така ще имате прикритие.

— Добре. Съобщете ни координатите им, след като ги научите. Само ни кажете разстоянието на север или юг покрай брега от Амани и ще знаем къде да кацнем. Нека Дейл да не се показва, докато не види бялото на очите ни.

— Разбрано. Оставете това на мен.

Йегер и хората му се втурнаха към трюма на дирижабъла. Той награби пилота на хеликоптера.

— Тръгваме отново. Този път към район на име Рас Кутани. Би трябвало да е точно на запад. Отиваме да вземем едни хора от курорта Амани Бийч.

— Пет минути и съм готов — отвърна пилотът.