Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Майкъл Бенет (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Step on a Crack, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Корекция и форматиране
VeGan (2019)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън; Майкъл Ледуидж

Заглавие: Лош късмет

Преводач: Стамен Стойчев

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2009

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Отговорен редактор: Даниела Атанасова

Коректор: Стоян Меретев

ISBN: 978-954-26-0804-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6889

История

  1. — Добавяне

92.

Висяхме съвсем ниско над конвоя от черни седани. Перките на хеликоптера се въртяха на не повече от шест метра от гладките, изцяло остъклени стени на околните небостъргачи или от пищно украсените каменни фасади на по-старите, сгушени между тях сгради от двете страни на авенюто. Преглътнах с усилие. Дори само шофирането сред вечно претоварените улици на този град винаги ми бе опъвало нервите.

Най-после кавалкадата от черни седани потегли и започна да се отдалечава от катедралата. Взрях се напрегнато през предното стъкло. Постоянното вибриране на хеликоптера караше колите долу да приличат на трептящи бръмбари. Накъде, по дяволите, щяха да тръгнат сега?

Коравата облегалка се впи силно в гърба ми, когато се наклонихме напред, за да започнем преследването.

Патрулирахме във въздуха буквално над конвоя, докато той бавно премина покрай най-бляскавите, най-тузарските магазини на Пето авеню, символи на най-висшата световна мода: „Картие“, „Гучи“, „Тръмп Тауър“. Какво, да не би да са решили в последната минута да си понапазаруват?

Още по-странно нещо се случи, когато колите стигнаха до магазина на „Тифани“ на ъгъла с Петдесет и седма улица.

Всички автомобили спряха!

Дали пък нямаше да слязат за закуска? Или може би Джак бе планирал да ограби прочутия бижутерски рай просто така, като прощален жест, за спомен на раздяла? В този момент всичко ми се струваше възможно. Витлата на хеликоптера туптяха в такт с пулса ми, докато аз само чаках и гледах.

След една минута водещият автомобил най-после се отдели от тротоара и взе ляв завой — насочи се на запад по Петдесет и седма улица. И когато го последваха първите четири коли, идващи зад него, си помислих, че цялата странна процесия ще забави ход за една обиколка в кръг около Уест Сайд. Обаче щом дойде редът на шестия по ред автомобил да вземе левия завой, вместо това той зави надясно и потегли в източна посока, макар че все пак също продължаваше по Петдесет и седма. Останалите коли веднага го последваха. Така всички се насочиха на изток.

Докладвах по радиоканала за промяната в маршрута.

„Ийст Сайд, Уест Сайд, плъзнаха навсякъде из града“ — замислих се, докато следях как двете колони от черни седани се раздалечиха една от друга.

Дали пък в едната колона пътуваха само знаменитостите, взети като заложници, а в другата — само похитителите? Нямаше как това да се разбере оттук, гледано отгоре.

— Има ли начин да различаваш кой, кой е? — запита ме Уил Матюс с измъчен глас.

Взрях се в двете колони от автомобили, опитвайки се да разбера. Но смесицата от силната миризма на дизеловото гориво, виенето на свят и неспирното, мощно туптене на перките на хеликоптера не ми помагаха да се съсредоточа. За миг дори бях готов да се откажа.

Дори и да съществуваше някаква улика, точно в момента не можех да я открия.

— Засега не виждам никаква разлика — извиках най-после по радиостанцията.

— Накъде да продължавам? — попита ме пилотът, докато още висяхме над кръстовището на Пето авеню и Петдесет и седма улица.

— На запад — реших. — Завий наляво.

Грамадният магазин „Бергдорф“ изплува ниско долу под нас. „Ако съм сбъркал и ме уволнят заради това — помислих си, — оттук с метрото е съвсем близо до моя апартамент“.