Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж
Лош късмет (78)

75.

Джак бе толкова въодушевен от успеха, че лично помогна в раздаването на обяда на заложниците. Всъщност му бе особено приятно да им сервира студени сандвичи от „Макдоналдс“ — единственото меню, подходящо според него за разглезени знаменитости, за тези превзети чревоугодници. „Тире-тире-точка-тире-тире… ех, колко ми е хубаво сега!“^[1]

Спря се пред фасадата на параклиса, за да хвърли бегъл поглед върху любимите си пленници. Смешно, ама сега никак не изглеждаха готови да закрачат по червения килим. Трябва да е доста странно за тези тъпаци да посрещат деня без прислужници и камериерки, без персонални фитнес треньори и учители по изискано държане. Бледи и сбръчкани, с подпухнали очи, предъвкващи храната от закусвалнята, те му напомняха за нещо.

„О, да — досети се той. — На човешки същества“.

Взе микрофона от поставката.

— Здравейте, всички — заговори той. — Най-после нещата взеха да се уреждат. Започнаха да постъпват сумите за откупа. Не ни остава да чакаме още дълго. Надявам се да заварите чорапите с коледните си подаръци, окачени вкъщи на комина.

Джак замлъкна за кратко. Въздишката му, усилена от електронната уредба, беше почти тъжна.

— Трябва да ви призная, че като цяло заслужихте уважението ми — продължи той. — Всъщност очаквах сбирщина от кекави знаменитости да се пречупи при тези обстоятелства. Но повечето от вас ми доказаха, че съм се заблуждавал. Вие се справихте по-добре от очакваното и трябва да се гордеете с това. Наистина се надявам сътрудничеството ни с властите да продължи. Тогава ще можете да се поучите от това вълнуващо преживяване и да продължите с живота си. И даже да се наложи един-двама от вас да бъдат елиминирани, ще загинете с утешението какви късметлии сте били да умрете в разцвета на годините си. Ще се наредите до такива светила като Джеймс Дийн и Мерилин Монро. Може и да сте звезди, но все пак помислете и върху това. Проснати върху стъпалата пред „Сейнт Пади“? Та това тутакси ще ви превърне в легенди.

Докато Джак слизаше от амвона, Юджиния Хъмфри се надигна от скамейката.

— Сър — храбро се провикна тя, — може ли да поговорим?

Джак посегна към електрошоковата палка, скрита под расото му, но после се спря. Имаше някаква магнетична искреност в лицето на телевизионната водеща, на която дори той не можеше да устои.

— Само че по-бързо — склони накрая той.

— Благодаря ви — кимна Юджиния. Покашля се и го погледна право в очите.

„Не е чудно, че дамата е пожънала такъв успех“ — помисли си Джак, почувствал силата на нейната самоувереност и настойчивост. Получи се така, сякаш те двамата бяха сами в малка, уютна стаичка, вместо да се надвикват един друг сред толкова много заложници и въоръжени до зъби похитители.

— Това, което искам да кажа — поде Юджиния Хъмфри, — е, че всички ние искрено съжаляваме, че нашите личности и стилът ни на живот по някакъв начин са ви наранили. Самата аз признавам, че понякога съм обръщала повече внимание на вещите, отколкото на чувствата на другите хора. Заявявам съвсем честно, че след подобно изпитание ще се науча отново да се наслаждавам на простите човешки радости. Поучих се от преживяваното и съм сигурна, че това важи за всички нас, тъй че по някаква странна логика наистина искам да ви благодаря. Но, моля ви, не убивайте повече хора. Защото дълбоко в себе си вие сте прав. Ние не сме специални. Ние сме просто хора. Като вас.

Джак стоеше изправен и се взираше в жената. Винаги си бе мислел, че е невъзможно да изпита, макар и за секунда, чувство на вина, а ето че сега това стана. Тези глупави приказки, тази красноречива молба кой знае защо го изнерви. А той дори не гледаше глупавото й шоу.

Джак тъкмо се накани да обяви, че каквото и да предстои да се случи, лично нейният живот ще бъде пожален, когато Малкия Джон, застанал зад Юджиния, измъкна деветмилиметровия си пистолет. Притисна стоманеното му дуло към бузата на телевизионната звезда.

— Много прочувствено слово — рече Малкия Джон с пръст върху предпазителя. — Така се разревах, че чак си подмокрих гащите. Но май си забравила, че не ни пука за вас. А сега или си затваряй устата, или ще ти пусна един куршум. Това тук не е твоето шоу, лейди. Това е нашето шоу.

Джак се провикна към своя помощник:

— Е, дори и аз не бих могъл да се изкажа по-добре.