Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж
Лош късмет (113)

110.

Трябваше да прекосим подвижния метален мост с бодлива тел от двете страни, за да се доберем до главната порта на „Синг Синг“. Макар че никой от нас не беше особено доволен, защото всички ние — дузината полицаи и федерални агенти — бяхме задължени да оставим оръжията си на масата до прозореца на арсенала, преди да ни допуснат вътре. Правилникът за вътрешен ред при никакви обстоятелствата не разрешаваше внасянето на оръжия на територията на затвора с оглед на поддържането на максимално ниво на сигурност.

— Мъжете, които са рапортували, че са били болни през въпросната седмица, вече са извикани в общото помещение — съобщи ни главният надзирател Кларк, когато поехме по боядисания в унило сиво коридор, водещ към неговия кабинет.

Докато слизахме надолу по стълбите към стаята за проверки, от радиостанцията на Кларк се чу настойчиво звучащ сигнал. Надзирателят притисна апарата към ухото си и напрегнато се заслуша.

— Какво има? — попитах аз.

— Нещо става в блок А — отвърна ми главният надзирател. — Чувам викове и крясъци. Вероятно нищо особено. Нашите гости все се оплакват от обслужването.

— Сигурен ли сте, че всичките мъже от дневната смяна са там? — заинтересувах се, когато се озовахме пред вратата с телена решетка, зад която бе общото помещение.

Главният надзирател се взря напрегнато през телената решетка, където се забелязваха няколко нервно крачещи служители от затвора.

— Така мисля. Почакайте. Не — рече той. — Сержант Роудс и сержант Уилямс. Двамата отговорни надзиратели за тази смяна. Те не са тук. Къде, по дяволите, са се дянали?

„Отговорните надзиратели на смяната“, мислено повторих аз. На мен поне ми прозвуча също като главатари на престъпници. Сетих се за съобщението, което току-що бе получил пазачът по радиостанцията си.

— Нека отгатна — прекъснах го аз. — Надзирателите от дежурната смяна се намират именно в блок А, нали?

— Това е нашата сграда с максимално ниво на сигурност — кимна Кларк.

— Трябва да влезем там — казах му аз. — Веднага.