Метаданни
Данни
- Серия
- Майкъл Бенет (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Step on a Crack, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Стамен Стойчев, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джеймс Патерсън; Майкъл Ледуидж
Заглавие: Лош късмет
Преводач: Стамен Стойчев
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2009
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково
Отговорен редактор: Даниела Атанасова
Коректор: Стоян Меретев
ISBN: 978-954-26-0804-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6889
История
- — Добавяне
31.
Юджиния Хъмфри седеше вцепенена и притихнала, втренчила поглед в примигващите свещи пред олтара. През последния час се опитваше да осмисли случилото се.
Водещата на популярното лосанджелиско токшоу знаеше, че за да се справи с някое ужасяващо изпитание, първо трябва да овладее емоциите си. Гледаше редицата от обредните свещи, подредени покрай южната стена на катедралата. Имаше нещо успокояващо и утешително в начина, по който тънките бели пламъчета догаряха зад витража, оцветен в златно и червено.
„Мога да се справя с това“, каза си тя. Преди малко освободиха огромен брой от задържаните в катедралата. А и пресата. Подобен дързък и скандален акт, в който бяха замесени известни и влиятелни личности, няма как да не привлече вниманието на цялото общество и властите щяха да положат всички усилия, за да се справят със ситуацията. Юджиния преглътна мъчително и въздъхна.
Нещата ще се уредят.
Още когато пристъпи прага на катедралата, си каза, че тези високи стени от сиви камъни и по-светъл мрамор са прекалено студени, прекалено потискащи в голотата си. Но след като няколко минути се взираше в трепкащите пламъчета и долови по-осезаемо дълбоката тишина, стелеща се в това свято място, тя осъзна, че го изразява същата одухотворена топлина, с която бе запомнила баптистката църква в Западна Вирджиния. Там всяка неделя я водеше майка й.
— Боже мой — прошепна жената до нея. — Боже мой! Как ще свърши този ужас?
Беше Лора Уинстън — жената, чието списание диктуваше модните тенденции в Ню Йорк. Бедната Лора още трепереше. Сиво-сините й очи се бяха разширили и сякаш щяха да изскочат от лицето й, толкова добре моделирано от пластичния й хирург. Юджиния си спомни за опита си да покани като гост в шоуто си Лора Уинстън, признавана от всички за неоспорим законодател на модата. Откри номера на личния телефон на Лора и й позвъни, за да обсъдят идеята й — как жените да бъдат елегантни в рамките на семейния бюджет.
Още си спомняше с какъв надменен присмех Лора Уинстън посрещна тогава предложението й. Извисеният й, презрителен кикот сякаш изригна в слушалката на Юджиния.
— О, и на кого хрумна да те насочи към тази идея? — добави Уинстън. — Калвин[1] ти я подсказа, нали? Тогава кажи на Калвин, че ще се съглася да участвам в предаването на Юджиния само когато той започне да шие конфекция.
Но най-лошото се случи след три месеца, когато Лора Уинстън наистина се появи в дневното токшоу като участник в дискусия по темата „Висшата мода излиза на улицата“. Но в шоуто на Опра Уинфри, най-голямата конкурентка на Юджиния Хъмфри.
„Бедната жена е напълно съсипана“, помисли си Юджиния и дори изпита състрадание към нея.
Беше зла и нетърпима, но това беше отдавна.
Юджиния протегна ръка през празното пространство, което ги разделяше.
А това се случваше сега.
Черната й мека ръка напипа костеливата бяла ръка на законодателката на модата, за да я стисне нежно, докато погледите им се срещнаха. Сетне Юджиния обгърна с ръка през рамо разстроената жена, която избухна в сълзи.
— Стига, стига. Ние сме в божия дом, следователно сме в Неговите ръце — утешително й заговори Юджиния. Усети силата и вярата в гласа си и се почувства горда от себе си.
Наистина можеше да се справи с това. Те всички щяха да успеят. Все някога, по някакъв начин.
— Всичко ще бъде наред — повтори тя. — Ще се съвземеш, Лора. Това ще отмине.
— Да, тъй е. Ала дали някой от нас ще остане жив?