Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Майкъл Бенет (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Step on a Crack, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Корекция и форматиране
VeGan (2019)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън; Майкъл Ледуидж

Заглавие: Лош късмет

Преводач: Стамен Стойчев

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2009

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Отговорен редактор: Даниела Атанасова

Коректор: Стоян Меретев

ISBN: 978-954-26-0804-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6889

История

  1. — Добавяне

46.

Щом излязох от болницата, първата ми работа бе да се обадя по мобилния на Пол Мартели, за да проверя дали има новини.

— Все още нищо — успокои ме той. — Почини си. Похитителите засега си кротуват. Не се безпокой, имам номера на мобилния ти.

— Нед Мейсън още ли е там? — поинтересувах се аз.

— Тук някъде е. Не се безпокой, Майк.

Реших да последвам съвета на Пол Мартели. Обърнах колата на сто и осемдесет градуса, после свих наляво по Шестдесет и шеста улица и продължих на запад, за да отида да нагледам хлапетата.

Още докато бях в болницата при Мейв, бе започнал кротко да вали сняг. И сега, докато карах колата покрай стените на къщите от кафяв пясъчник или преминавах през тунелите под Сентръл парк, навред прехвърчаха снежинки като пудрата захар, с която посипваха коледния пудинг.

„Този проклет град — помислих си аз и поклатих глава — е решил да разбие сърцето ми на милион късчета с непрестанните си усилия да се придържа към старомодните коледни традиции“.

Къде се дяна толкова прехваленият прогрес, когато действително се нуждаем от него?

Включих радиоприемника, настроен на УКВ, който бе монтиран на арматурното табло под полицейския. Тутакси се разнесе песента „Сребърните камбани“. Едва не изпразних глока в арматурното табло, когато коледната мелодия свърши и след нея се чуха първите трели на още по-нежната мелодия „Звън-звън звънчето, чуй го звънчето“.

Завъртях яростно копчето за настройката на каналите. От съседната рок станция ме приветства с оглушителен рев току-що започналото там пътуване по „Магистралата към Ада“ на „Ей Си/Ди Си“. Това вече беше нещо по-поносимо. Нищо чудно в най-скоро време да ми стане любимата песен! Усилих звука докрай и го оставих така, докато стигнах до вкъщи.

Още щом излязох от асансьора в коридора на нашия етаж, чух през заключената врата на апартамента гласовете на хлапетата. „Лош знак“ — казах си, докато превъртах ключа в ключалката.

В антрето заварих Джулия, седнала е гръб към мен, да се кикоти в захлас, докато бъбреше с някого по телефона. Потупах я с обич по рамото, преди да изтръгна щепсела на телефонния кабел от розетката на стената.

— Марш в леглото! — заповядах й.

После спрях в стаята на момичетата, където кънтеше някакъв хит на Мерседес Фриър. Джейн — и тя с гръб към мен — водеше Криси и Шона с въодушевление в стъпките на танца. Макар че успях да сграбча и трите си щерки наведнъж в една яка мечешка прегръдка, смътно си спомних, че Мейв се бе изказала решително против слушането на парчетата на Мерседес Фриър.

Но когато изключих радиото, в стаята се разнесоха три кристалночисти писъка, последвани от взрив от кикот и масово изчервяване, щом момичета разбраха, че ги бях видял да танцуват в захлас.

— Да, добре, просто не подозирах, че Мерседес Фриър е решила да изнесе концерт в нашия дом. Сигурен съм, че Ъндърхилс от съседния апартамент са останали много доволни. Да разбирам ли, че сте приключили със задълженията си?

За миг Джейн се закова намясто, обмисляйки какво оправдание да ми сервира, но сетне сведе глава.

— Извинявай, татко — промълви тя.

— Ето, това е правилният отговор, Джейн — похвалих я аз. — Не е чудно, че получаваш толкова награди в училището. Хайде, всичко да се приведе в ред, че да не ми се налага в следващите минути да арестувам някого.

Следващото ми отбиване бе до всекидневната, където Рики, Еди и Трент бяха вперили очи в примигващия екран на телевизора. Гледаха неспирната новинарска емисия на Си Ен Ен, изцяло посветена на събитията в катедралата. Кабелната мрежа вече бе измислила девиза на предаването: Последните мигове преди развръзката на драмата в катедралата. Отново си припомних, че на нашите дечурлига бе позволено да гледат само Ай Ес Пи Ен — мрежата за спорт и забавни предавания, телевизията „Фуд Нетуърк“ за готварските рецепти, а понякога и образователните канали, както и канала за анимационни филмчета или обществената телевизия.

И тримата подскочиха едва ли не до тавана, когато изневиделица се пръкнах в полумрака.

— Да не би да събирате данни за проект, посветен на текущите събития? — запитах ги аз.

— Видяхме те! — изкрещя Трент, след като свали дланите си от лицето си. — По телевизията! Беше на всички канали.

— А пък аз ви залових на местопрестъплението! — викнах му на свой ред.

Брайън, най-големият ми син, дотолкова се бе унесъл да разиграва на своя компютър в стаята си мачове от професионалната бейзболна лига, че въобще не ме чу, когато влязох. Безстрашният нинджа не се трогваше от смръщеното лице на баща си. Най-безцеремонно изключих захранването на неговия компютър „Дел“ точно в мига, в който прославеният бейзболист Бари Бондс замахна с ръка, за да запрати устремно топката срещу кетчъра от отбора на противника.

— Хей! — сърдито се провикна синът ми, като вдигна очи нагоре. Сетне учудено възкликна: — А, тате, ти ли си?

— Брайън! — извисих глас на свой ред.

— Аз бях… хм… — опита се да се оправдае той.

— Да не искаш да се озовеш в съдебната зала? — строго попитах.

— Съжалявам, татко. Веднага ще разтребя всичко тук — обеща Брайън. — Незабавно.

Излязох в коридора и едва не се сблъсках с Мери Катрин.

— Господин Бенет. Искам да кажа: Майк. Съжалявам — нервно заговори тя. — Тъкмо се опитвах да ги вкарам в леглата, когато Бриджет поиска да й помогна. Тя ми каза, че…

— Остави ме да отгатна — прекъснах я аз. — Има неотложен проект за часовете по изкуство и занаяти за училището.

— Откъде знаеш?

— Забравих да ти спомена — започнах да й обяснявам аз. — Работата е в това, че Бриджет е клинично пристрастена към предмета в тяхното училище, наричан Изкуство и занаяти. Ние с Мейв от години се опитваме да я отвикнем от увлеченията й по лепилата, лъскавите тъкани и мъниста, ала май нищо не помага. Ако я оставиш, тя е готова всичко да съсипе, само и само да задоволи неутолимия си стремеж да изработва декоративни синджири, гривни за глезените и украшения за окачване по стените. Неведнъж ми се е случвало да отивам на работа със светещи точки по лицето и дрехи, изплескани от блестящите й бои, та колегите в службата си мислеха, че съм член на някоя екстравагантна поп група. Тя знае, че още си нова тук, и е побързала да се възползва. Заниманията по изкуство и занаяти се разрешават единствено през уикендите.

— Не знаех — тъжно рече Мери Катрин. — Трябваше да внимавам повече.

— Мили боже — казах аз. — Та нали още си жива? И още си тук? Пробвай да кандидатстваш за специалните десантни части във флотата „Тюлените“.