Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Майкъл Бенет (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Step on a Crack, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Корекция и форматиране
VeGan (2019)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън; Майкъл Ледуидж

Заглавие: Лош късмет

Преводач: Стамен Стойчев

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2009

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Отговорен редактор: Даниела Атанасова

Коректор: Стоян Меретев

ISBN: 978-954-26-0804-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6889

История

  1. — Добавяне

90.

За мен е истинско изпитание да се кача в хеликоптер, който е на земята, да не говорим за такъв, кацнал на площадката на петдесетия етаж. Ако времето не ме притискаше, щях да пропълзя на четири крака до отворените врати.

Пилотът или бе забелязал позеленялото ми лице, или пък беше някакъв закоравял садист, защото още в секундата, в която започнах да затягам колана около кръста си, хеликоптерът се стрелна надолу от сградата, след което стремглаво продължи да пада. Усетих се като в асансьор със скъсани въжета.

Пилотът намали скоростта и хеликоптерът увисна на сто и двадесет метра над пресечката на Пето авеню и Петдесета улица. Докато се поздравявах, че успях да се удържа и да не повърна, за пръв път можах да разгледам цялата катедрала, при това от високо.

Беше наистина красива сграда със своите кули и орнаменти, деликатни и сложни като украшенията по сватбените торти. Това бе още по-поразително, като се има предвид, че всичко бе изсечено от камък. И вместо да се свива като джудже сред административните, надменно извисяващи се, изцяло остъклени монолити на Централен Манхатън, катедралата сякаш ги засрамваше с изяществото си и доказваше, че не на нея, а именно на тях не им бе мястото тук.

Докато се вглеждах надолу, единадесет черни автомобила, всички шевролет седани, бавно се приближиха от север. Спряха пред катедралата „Сейнт Патрик“ и шофьорите им, униформени полицаи, изскочиха от тях, като оставиха вратите на колите широко разтворени.

Полицейски автомобили бяха паркирани по всички кръстовища на Пето авеню чак до хоризонта в южната посока. Аварийните им лампи мигаха ослепително, докато блокираха страничните улици от двете страни на Пето авеню.

Незабравима сцена.

— Вратите! — провикна се някой по канала с полицейската честота, отчаяно опитващ се да надвика пукота от статичното електричество.

Там долу високите предни порти на църквата започнаха бавно да се разтварят.

Навън се показа една човешка фигура с дълго от главата до петите кафяво расо, със скиорска маска на лицето. Спря се за миг до парапета край стъпалата.

Вгледах се напрегнато в самотната фигура и зачаках още в следващия момент да се случи нещо.

Въпреки че бях армейски полицай, свикнал на какво ли не, изпитвах странно безпокойство. Едно от нещата, на което ни бяха научили тези противни негодници, бе това, че бяха способни на невъобразими изненади.

От слушалките ми рукна налудничаво забързан порой от тревожни рапорти, когато от вратите се показа още едно лице със същото кафяво расо и същата скиорска маска. Дали това бяха похитителите? Какво, по дяволите, ставаше там?

Извърнах се, щом зърнах някакво още по-оживено раздвижване пред църковните двери.

Само след секунда челюстта ми увисна по-ниско, отколкото преди малко хеликоптерът от покрива.

От катедралата рукна поток от хора, напредващи в две колони надолу към стъпалата към очакващите ги автомобили. По-точно група от двадесетина странно облечени.

Всички бяха в кафяви раса.

Всички бяха нахлузили скиорски маски.

Нямаше как да различим заложниците от лошите момчета.