Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Майкъл Бенет (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Step on a Crack, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Корекция и форматиране
VeGan (2019)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън; Майкъл Ледуидж

Заглавие: Лош късмет

Преводач: Стамен Стойчев

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2009

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Отговорен редактор: Даниела Атанасова

Коректор: Стоян Меретев

ISBN: 978-954-26-0804-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6889

История

  1. — Добавяне

67.

— Ама аз искам да бъда автомобил! Трябва да бъда автомобил! — захленчи петгодишният Трент Бенет над картона за игра на „Монополи“. Деветгодишният Рики усети, че се задава поредната разправия, затова веднага грабна жетона от стартовото квадратче и го притисна до гърдите си. Тогава Трент ревна с пълен глас.

Брайън Бенет отчаяно завъртя очи. Както бе редно, той се грижеше хлапетата да се занимават с нещо, за да не правят бели в къщата. Затова им бе извадил комплекта за игра „Монополи“, интересна игра наистина, ама те помагаха ли му, като си седят и играят мирно и кротко? Нищо подобно.

Мери Катрин, новата им детегледачка, или каквото и друго да беше там, му каза, че трябвало да изтича навън, за да купи нещо от магазина. Дядо им пък беше в църквата. Така че сега старшият у дома беше Брайън.

Щом чу отварянето на входната врата, той веднага се надигна от масата за хранене. Когато се появи в коридора, видя как някой се опитваше да влезе в апартамента с голяма коледна елха. Цялата запъхтяна, Мери Катрин смъкна шапката си и изтри изпотеното си зачервено лице, което иначе бе толкова красиво.

Брайън зейна насреща й. Значи тя бе излязла, за да им донесе коледна елха?

Това наистина беше… много мило.

— Брайън, ето и теб — промърмори момичето със смешния си ирландски акцент. — Знаеш ли къде мама и татко държат коледните украшения? Чака ни доста работа.

След двадесет минути всичките деца бяха във всекидневната, заети да вадят, подреждат и подават украшенията на Мери Катрин, която се бе покатерила на паянтовата бояджийска стълба. „Не беше същото, когато мама вършеше това — помисли си Брайън. — Тя подреждаше коледната елха по-красиво дори от онези на витрините на «Мейси».“ Но все пак бе длъжен да признае, че елхата на Мери Катрин беше много по-добра, отколкото да няма никаква.

Криси, все още облечена като ангел, премина през кухненската врата, крепейки в ръце пълна догоре чаша с вода.

— Какво правиш? — попита Брайън.

— Ами гледам си моята работа — с делови тон му обясни тя. — Соки е жаден.

Брайън се засмя. Под влиянието на сестрите си Криси понякога се държеше не като три, а като тринадесетгодишна. Той проследи с поглед как най-малкото ангелче в многолюдното им семейство се върна обратно във всекидневната и включи телевизора.

— Ах! Виж! Виж!

— Какво има? — попита Брайън и се втурна към сестра си.

На телевизионния екран баща им се качваше върху подиум в средата на откритата площадка, заобиколен от цял рояк микрофони. „Също като прочутия Дерек Джетър[1] след поредната победа в бейзболната лига“, възбудено си помисли Брайън.

Но като се вгледа по-внимателно, гордостта му много скоро отстъпи пред загрижеността. Наистина баща му се усмихваше, но това беше онази лоша усмивка, която Брайън добре познаваше. Онази, до която прибягваше, когато се преструваше, че не е натъжен или ядосан.

„Съвсем прилича на Джетър“, реши Брайън.

След края на мача, завършил с катастрофална загуба.

Бележки

[1] Дерек Джетър (1974), прочут американски бейзболен играч от Висшата лига, капитан на нюйоркските „Янки“. — Б.пр.