Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж
Лош късмет (38)

35.

Десет минути по-късно вече бяхме навън, сред ледено смразяващия въздух, загледани нагоре към величествената катедрала. Докато пристъпвахме край един от камионите на чистотата, Дейв Оукли заговори по своя хендсфри радиопредавател, като заповяда на снайперистите си да не държат на прицел незаменимите прозорци на параклиса на Светата Дева.

Сивеещата светлина хвърляше бледи сенки върху прозорците на катедралата на втория етаж и по дъговидния свод на главния вход. Фасадата на катедралата смътно напомняше за огромно човешко лице, помислих си аз — с разширени черни очи и много голяма уста, зееща от оскърбление и потрес.

Замрях, абсолютно неподвижен, и едва не измъкнах отново глока от кобура си, когато камбаните забиха. В първия миг си казах, че това навярно е още един коварен ход на похитителите, докато не сведох поглед към часовника си и не видях, че показва дванадесет.

Камбаните, несъмнено контролирани от някакъв таймер, свиреха мелодията на ангелския хор, благославящ Светата Дева, за да напомнят на суетящите се неверници от шумния градски център да се помолят с религиозно усърдие, каквото аз не помнех някой тук да бе проявявал. Макар и да не успя да подтикне хората да зашепнат молитви, биенето на камбаните накара полицаи, журналисти и зяпачи да притихнат.

Всеки продължителен звън отекваше като тревожна поличба от околните небостъргачи.

Докато оглеждах тълпата, ме осени едно хрумване.

Потърсих пазача на катедралата, господин Нарди, и го видях да разговаря с една млада жена до барикадата на Петдесета улица.

— Господин Нарди, къде се намират камбаните? — попитах го, след като се приближих до него и прекъснах разговора му с жената.

Той ме изгледа замислено, преди да ми отговори:

— В северната кула — отвърна и се намръщи недоволно.

Вдигнах очи към богато украсения с орнаменти каменен конус, висок колкото тридесет етажа. На височина около тридесетина метра забелязах позеленели от годините ивици, които ми се сториха като износени капаци от медна ламарина.

— Може ли да се проникне отвътре до площадката с камбаните? — попитах Нарди.

— Възможно е — кимна пазачът. — Запазена е витата дървена стълба от времето, когато са биели камбаните ръчно.

Изглеждаше доста рисковано, но ако трябваше по някакъв начин да проникнем вътре, може би щяхме да успеем тихомълком да откъртим няколко от тези медни ленти и да нахълтаме в катедралата.

— Може ли да се види какво се върши в северната кула отдолу, от най-ниското ниво в катедралата? — го попитах аз.

— Защо? — строго ме изгледа жената, която досега разговаряше с Нарди. — Да не би да планирате и нея да я взривите, детектив…