Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Майкъл Бенет (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Step on a Crack, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Корекция и форматиране
VeGan (2019)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън; Майкъл Ледуидж

Заглавие: Лош късмет

Преводач: Стамен Стойчев

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2009

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Отговорен редактор: Даниела Атанасова

Коректор: Стоян Меретев

ISBN: 978-954-26-0804-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6889

История

  1. — Добавяне

89.

Върнах се отново при бюрото на сержанта по комуникациите във външния офис. Той беше нашият водещ технически специалист още от началото на обсадата. Погледна ме въпросително.

— Какво става, Майк? Какво искаш сега?

— Можеш ли да ме свържеш с онези в катедралата? — попитах го.

Сержантът примигна няколко пъти, сетне кимна. Веднага се изправи, отмести книжата от бюрото си и вдигна капака на лаптопа.

— Изчакай само минута — рече ми той.

— Здрасти — обади се Джак почти веднага, след като сержантът ми подаде телефона.

— Парите са изпратени.

— Всички ли? — усъмни се Джак.

— Всички. Получи това, което искаше.

— Нека първо да проверя — скептично отбеляза той.

Чух как близо до него някой почука по клавишите. Проверяваха банковата си сметка отвътре, от катедралата. Не беше ли Интернет най-великото изобретение на този свят?

— Майки, момчето ми! Какъв прекрасен подарък! — провикна се Джак, но чак след като изтече около минута. — Направо ще се пръсна от коледна радост!

— Ние изпълнихме нашата част от сделката — отвърнах, подминавайки поредния му изблик на плоско остроумие. — Направихме точно това, което искаше. Сега е твой ред да изпълниш своята част. Време е да пуснеш заложниците.

— Всяко нещо с времето си, Майк — спокойно ми обясни Джак. — Заложниците ще бъдат освободени и всичко с тях ще бъде наред, само че това ще стане според нашето разписание. Какъв ще е смисълът да бъдат застреляни като кучета след толкова добре свършената работа? Разбираш ли какво се опитвам да ти кажа? Ето какво ще ни е необходимо. Имаш ли писалка?

— Кажи ми — рекох аз.

— Добре. Ето как ще стане. Искам след двадесет минути пред входа на катедралата откъм Пето авеню да бъдат паркирани единадесет седана, напълно еднакви, с черни стъкла, заредени с гориво и готови за шофиране. Вратите им да бъдат оставени отворени, а двигателите — включени. Да бъде очистено цялото Пето авеню до Сто тридесет и осма улица, а пък Петдесет и седма улица да бъде очистена от едната до другата река[1]. Излишно е да споменавам, че всяко усилие да ни спрете и да ни арестувате ще доведе само до масови убийства. Но ако всичките ни искания бъдат удовлетворени, останалите заложници ще бъдат освободени невредими.

— Нещо друго? — попитах.

— Не, това е всичко — потвърди Джак. — Ариведерчи, Майки. Беше удоволствие да се работи с теб.

Направо не можах да повярвам, когато чух сигнала свободно в ухото си. Това ли беше всичко?

Всичко, което искаха от нас, се свеждаше само до единадесет автомобила? И къде си мислеха да избягат с тях? В Мексико ли?

Чух зад гърба си шефът на полицията в града да говори оживено по радиостанцията си. Първо предаде заповедите си към тактическите подразделения да очистят Пето авеню и Петдесет и седма улица, но в същото време да блокират всички странични улици, пресичащи се с тях. После взе втора радиостанция и нареди на снайперистите, залегнали по покривите на околните сгради, да бъдат готови за стрелба.

— Като излязат, ще ги очистим — заяви той. — Всеки, който има добра видимост и ги вземе на прицел, има от мен разрешение да стреля.

— Прието — долетя отговорът на един командос от екипа на „Делта форс“.

— О, да не забравя. Искам всичките единадесет седана да бъдат снабдени с джипиес[2] — добави Уил Матюс към един от неговите капитани.

— Бенет — обърна се към мен Уил Матюс, — иди на покрива и се качи на хеликоптера, в случай че се наложи да ги преследваме.

Тъй като никога не съм бил любител на височините, не останах особено зарадван от новата задача, но кимнах в знак на потвърждение.

Докато крачех към асансьора, не спирах да се питам как похитителите планират да направят първите си пет крачки пред катедралата, без да се стигне до масово кръвопролитие. Оставайки все така в недоумение, натиснах бутона за най-горния етаж.

Със сигурност щяхме да разберем. При това съвсем скоро.

Бележки

[1] Имат се предвид реките Ийст Ривър и Хъдсън Ривър. — Б.пр.

[2] GPS, съкратено от Global Positioning System, или система за всеобщо позициониране. Проследява текущите координати на човек, кола, куфар, компютър и др. — Б.пр.