Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Майкъл Бенет (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Step on a Crack, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Корекция и форматиране
VeGan (2019)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън; Майкъл Ледуидж

Заглавие: Лош късмет

Преводач: Стамен Стойчев

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2009

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Отговорен редактор: Даниела Атанасова

Коректор: Стоян Меретев

ISBN: 978-954-26-0804-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6889

История

  1. — Добавяне

86.

Юджиния Хъмфри се събуди на коравата дървена скамейка в тънещата в полумрак катедрала. Изправи се и потри ръце в опит да се постопли. Огледа се и въздъхна разочаровано, докато погледът й се плъзгаше по каменните стени и украсите по тях, които вече й бяха до болка познати. Накрая извърна глава към обредните свещи, които през последните четиридесет и осем часа й внушаваха спокойствие и усещане за мир и надежда.

Веднага забеляза, че редовете от златистите светлинки ги нямаше. Всички пламъчета бяха угаснали.

И преди й се бе случвало да прекара зле някоя Коледа, припомни си жената, като отново притвори очи. Но това тук беше много по-лошо, отколкото да ти подарят ненужна вещ.

Макар да знаеше, че ще е болезнено, не можеше да не мисли за това какво щеше да прави в този миг, ако си беше у дома.

Съвсем ясно си представи как съпругът й Мичъл влиза в спалнята в уютния им и изискан мансарден апартамент над Уилшир авеню, понесъл отрупан поднос със закуска само за тях двамата. Заради празника готвачът и диетологът й щяха да имат почивен ден, затова на дневен ред беше диетата на Мич. Палачинки със сладко от боровинки, сочни наденички, печени на дървени въглища — и то специално с дървесини от ябълково дърво, — напръскан с американски орех бекон, високи кани с кафе „Кона“ от Хаваите. След обилното хапване щяха да пристъпят към размяната на коледните подаръци. Понеже разполагаха с неограничени ресурси, с течение на годините, дори и най-скъпите подаръци като диаманти и нови коли — колкото и трудно бе да се повярва, — бяха започнали да им доскучават.

Накрая тя и Мичъл си измислиха нова стратегия, която се оказа много забавна и полезна и за двамата. На всеки от тях се позволяваше да похарчи по сто долара, като идеята бе да се купи най-красивият или най-специалният подарък, който можеше да се открие по магазините.

Това ги подтикваше към простота. Връщаше ги към най-важното и изначалното. Освен туй им беше забавно.

Веднъж за поредната Коледа той я изненада с дузина прекрасни червени рози. Резултатът беше, че това я накара наистина да се вгледа в цветята. Да усети аромата им, да оцени богатството на багрите, елегантната им и преходна красота, да се наслади на тях по начин, какъвто не помнеше, откакто бе получила първия си букет.

Тази година тя беше купила часовник за двадесет и един долара. Откри го в една дрогерия по време на поредния си забързан тур, посветен на предколедното пазаруване. Беше в ретро стил. Със съвсем прост, чисто бял циферблат и най-обикновени черни цифри за часовете. Стори й се, че въпреки семплия си вид, той по някакъв начин символизираше вечността. Като онзи часовник, който бог би носил, ако въобще се нуждаеше от измерване на времето. Струваше й се, че онагледяваше колко бе скъпоценно времето, животът, любовта с някой като нейния Мичъл, при това по доста скромен, ненатрапващ се начин. Юджиния отвори очи, когато Малкия Джон се надвеси над нея.

— Хей, Юджиния, пак извади късмет. Дядо Коледа ти донесе тази година един чийзбургер — каза й той, като метна в скута й нещо, увито в омазнена хартия.

Може би останалите похитители вършеха всичко това само заради парите от откупа, но този кучи син, помисли си Юджиния, докато гледаше гневно в гърба му, го правеше и заради насладата от причиняването на болка на околните. Тъкмо той най-хладнокръвно бе застрелял Джон Руни.

В нея се надигна задушаващ пристъп на отчаяние, заплашващ изцяло да я завладее.

Кого се опитваше да излъже? И как, за бога, щеше да издържи дори още час? Или дори една минута?

Отмести „коледната си закуска“ на скамейката до себе си и се опита отново да се посвети на йогийските упражнения, за да се успокои, да повдигне духа си. Но още при първото издишване от гърлото й се изтръгна глухо ръмжене.

„Не!“, помисли си телевизионната водеща, докато се оглеждаше за похитителите с неприкрита омраза в погледа. Стига вече с това проклето примирение, с тази търпимост към тях. Време бе да им покаже яда си.

Но нима по целия свят нямаше безброй хора, които постоянно изпитваха същото? Странната мисъл я споходи неочаквано. Студенина, гняв, отчаяние, желание за толкова много неща. Толкова много в света страдаха ежедневно далеч по-силно от нея. Коя бе тя, че да се оплаква?

Макар да бе знаменитост, тя също беше човек като всички останали! Човек, който нямаше намерение повече да търпи това издевателство!

Нямаше смисъл да говори с тези зли копелета. Юджиния вече го бе разбрала. Нямаше начин всичко това да се разреши по мирен път. Тя се изправи, докато стискаше и отпускаше юмруците си. Накрая реши, че ако й се отдаде възможност, ще се бори докрай за живота си.