Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Майкъл Бенет (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Step on a Crack, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Корекция и форматиране
VeGan (2019)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън; Майкъл Ледуидж

Заглавие: Лош късмет

Преводач: Стамен Стойчев

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2009

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Отговорен редактор: Даниела Атанасова

Коректор: Стоян Меретев

ISBN: 978-954-26-0804-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6889

История

  1. — Добавяне

37.

Мейсън ми подаде звънящия мобилен телефон още щом се появих на прага на караваната.

— Майк слуша — изрекох задъхано в слушалката.

— Здрасти, Майк — поздрави ме Джак. — Какво не е наред, та оставяш телефона да звъни толкова дълго? Да не си заспал, докато ме очакваше? Ако не те имах за голям симпатяга, щях да те заподозра, че кроиш нещо срещу мен.

— Благодаря ти, че освободи президента — казах му съвсем искрено.

— А, да не говорим за това — отвърна Джак. — Това бе най-малкото, което можех да сторя. А сега ме слушай внимателно. Ще ти обясня причината, заради която ти се обаждам. Събрах нашите искания и си мисля дали не ти ги изпратя в един имейл? Става ли? Обикновено предпочитам стандартна поща, но нали знаеш колко са претоварени пощите по празниците.

Привидно нехайният маниер, с който Джак ми говореше, започваше да ми лази по нервите. Обучението ми като преговарящ за освобождаването на заложници се основаваше предимно на това да успокоявам опасни за обществото личности, които действително са ужасно объркани, обезумели, направо откачили, стигнали до ръба.

Обаче Джак се очертаваше като нещо повече от дързък, нахален хитрец. А може би и убиец?

В професионалния жаргон на нюйоркската полиция — с извинение пред кучетата от смесена порода — ние най-често наричахме престъпниците „помияри“. Говоря за онези човешки същества, които напълно бяха забравили за човечността. И докато стоях там с телефона в ръка, аз си напомних, че тъкмо това е Джак. Умен помияр, дори може би с известни обноски.

Опитах се да укротя надигащия се в гърдите ми гняв, като си представих как лично ще му закопчая белезниците, как ще го сграбча за врата и ще го влача за косата по пода, покрай жертвите му, които бе тероризирал. Знаех, че рано или късно ще се стигне дотам. Беше само въпрос на време, повторих си, докато взех от помощника ми по телекомуникациите листчето е изписания на него наш имейл адрес.

— Дадено, Джак — рекох. — Ето го нашия адрес.

— Добре — заяви доволно похитителят, след като му продиктувах данните за достъп до уебсайта на нюйоркската полиция. — Само след минута ще ви изпратим това, което трябва да знаете. После ще ти оставя още малко време да схванеш за какво става дума и тогава пак ще ти позвъня. Как ти звучи дотук?

— Звучи ми добре — съгласих се аз.

— О, и още нещо, Майк — обади се Джак.

— Сега пък какво?

— Наистина оценявам цялото ви сътрудничество. Всички ние го оценяваме. Нещата се движат гладко, така че май наистина ще можем да посрещнем весела и щастлива Коледа — обобщи той и затвори.