Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Майкъл Бенет (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Step on a Crack, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Корекция и форматиране
VeGan (2019)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън; Майкъл Ледуидж

Заглавие: Лош късмет

Преводач: Стамен Стойчев

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2009

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Отговорен редактор: Даниела Атанасова

Коректор: Стоян Меретев

ISBN: 978-954-26-0804-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6889

История

  1. — Добавяне

82.

За съжаление Юджиния Хъмфри вече бе виждала тела на мъртъвци. Първа бе баба й. Още помнеше силния гняв, който я бе обзел, когато бе видяла промененото лице на обичната си баба. Напоследък, покрай благотворителната си дейност, тя се бе нагледала на ужасяващи зверства по целия свят, които трябваше да привлекат вниманието на обществеността. И бе дала всичко от себе си, за да помогне на страдащите.

Но дори и незабравимите картини с окаяните обитатели на Екваториална Африка не я бяха подготвили за това, на което тя току-що бе станала свидетел, което се бе разиграло пред очите й.

„Уби го просто така — повтаряше си Юджиния. — Приближи до скамейката и просто го простреля в главата“.

Защо? Как може едно човешко същество да причини това на друго?

Сега гледаше как похитителите влачат тялото по мраморния под. Какъв ужасен звук — все едно някой изтриваше кръв от стъкло с гумена чистачка. Двама похитители, по един от всяка страна, дърпаха след себе си увисналите като на парцалена кукла ръце, сякаш убиваха времето с някаква глупава игра.

На единия крак се поклащаше лъсната до блясък черна обувка. Потресаваща подробност. Отворените очи на клатушкащата се глава като че ли се вторачиха в Юджиния, когато трупът бе изтеглен в тънещия в сянка коридор покрай олтара.

Защо мен? Като че ли точно това се опитваха да я обвинят тези безжизнени очи, преди да се скрият от погледа й. Защо мен, а не теб?

„Защо точно него?“, помисли си Юджиния и чак тогава се разрида неудържимо. Знаеше, че отсега нататък никога повече нямаше да бъде същата.