Метаданни
Данни
- Серия
- Майкъл Бенет (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Step on a Crack, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Стамен Стойчев, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джеймс Патерсън; Майкъл Ледуидж
Заглавие: Лош късмет
Преводач: Стамен Стойчев
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2009
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково
Отговорен редактор: Даниела Атанасова
Коректор: Стоян Меретев
ISBN: 978-954-26-0804-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6889
История
- — Добавяне
72.
Докато излизах от заседателната зала в Рокфелеровия център, още се опитвах да осмисля това, което току-що чух. И преди се бях занимавал с тежки случаи, обаче сега за пръв път станах свидетел на обявяване на война.
Тъкмо когато си мислех, че събитията няма накъде повече да ескалират, видях, че командният ни център е преместен в коридора, за да се разполага с повече пространство. В суматохата съзрях моя приятел Нед Мейсън, експерта от нюйоркската полиция по водене на преговори, да закрепва един лист от компютърна разпечатка върху корковото табло, вече запълнено с още много подобни бележки. Пол Мартели, ръководителят на звеното от ФБР за преговори при кризисни ситуации, говореше по телефона от бюрото до Нед Мейсън.
— Вярно ли е? Търман е мъртъв? — попита Мейсън. Направи ми впечатление, че той и сега, както впрочем винаги, държеше да е в течение на последните събития, за да не се окаже изолиран от ставащото наоколо.
— Беше мъртъв, когато те го изхвърлиха на улицата — процедих мрачно.
Мейсън ми кимна вместо отговор — имаше вид на халосан с тухла по главата.
— Но може ли подобно нещо да се случва тук? — промълви Мартели. Той също изглеждаше шокиран. — Да стане в Русия или в Багдад, да, може би няма да се учудя. Но в центъра на Манхатън? Господи! Не си ли изпати достатъчно вече този град?
— Очевидно не — отбелязах аз. — Как напредва събирането на парите?
— Ето там записваме данните за събирането им — рече Мейсън и с махване на ръка ми посочи книжата, забучени на дъската. Всеки отделен лист съдържаше конкретните данни на определен заложник, имената на представителите му, а най-отдолу бе изписана сумата на откупа.
— Преди малко се свързах с представителите на Юджиния Хъмфри в Лос Анджелис — поясни той. — Освен откупа за Юджиния, те са решили да изплатят парите за освобождаването на двамата свещеници от баптистката църква, които също са задържани вътре.
— Много щедър жест — признах аз.
— Ако можеше само и останалите да са толкова склонни към сътрудничество — продължи Мейсън. — Ето например бизнес мениджърът на Джон Руни заяви, че няма да изпрати пари, докато не му бъде осигурена възможност лично да преговаря с някой от похитителите. Когато му обясних, че това е невъзможно, той прекъсна разговора и повече не отговаря на обажданията ми. Можеш ли да повярваш, че се стигна дотам? Като че ли се пазари за нов бизнес договор, а не преговаря за спасяването на живота на клиента си. А пък едно от хлапетата на Чарли Конлан започна юридически процедури по блокиране на трансферите от сметките на баща си. Този задник се аргументира с това, че баща му вече може да е мъртъв, затова той отказвал да изложи на опасност своето наследство.
— Семейните ценности в действие — отбелязах.
— Ти го каза — съгласи се Мартели.
— Колко, според теб, сме събрали досега? — попитах го аз.
— Шестдесет и шест милиона долара според документите за прехвърлянето на сумите — обясни Мейсън, след като натисна поредица от бутони на калкулатора, оставен на бюрото. — С още десет ще станат седемдесет и шест милиона и тогава ще бъдем готови за трансфера.
— А приспадна ли откупа за кмета? — поинтересувах се аз.
Мейсън ме изгледа с разширени от учудване очи.
— Имаш право. Добре, тогава ще ги извадим. Ще отнемем неговите три милиона и тогава общият сбор ще спадне от седемдесет и шест на седемдесет и три милиона долара. Така че ни остава да съберем още само седем милиона долара.
— Само толкова ли? — попитах аз. — Личи си, че вече си на „ти“ с богатите и прочутите, щом използваш думата само пред думите седем милиона долара.
— Има такава приказка — обади Мартели, докато пъхаше мобилния си телефон в калъфката. — Капка по капка — вир. Или милион след милион — ето ти на теб големи пари.