Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж
Лош късмет (35)

32.

Лора Уинстън попи сълзите си с изящната червена копринена кърпичка, която извади от малкото джобче на сакото си. Тъкмо започна тихичко да благодари на Юджиния Хъмфри за проявената от нея любезност, когато откъм олтара се чу някаква силна шумотевица.

Някой се бе изправил!

Съдейки по разрошената руса коса и черната мини пола, Лора се досети, че е скандалната поп певица Мерседес Фриър.

Мраморът отекна под краката й, покачени на четиринадесетсантиметрови токчета, когато закрачи към дъното на катедралата.

— Сядай си на мястото, дяволите да те вземат! — изкрещя й един от похитителите.

— Може ли поне да говоря с някого, моля? Искам да говоря с шефа ти, ако нямаш нищо против, мамка му! — задъхано изрече дивата, а циничните й думи отекнаха сред стените на църквата. — Просто искам да си поговоря с някой, който командва тук!

Лора и Юджиния, както и всичките останали заложници, надигнаха погледи, за да не пропуснат разиграващата се сцена. Какво, по дяволите, си бе наумила тази луда жена?

Предводителят на похитителите се появи само след броени секунди.

— Какво става тук? — попита Джак. — Можеш да разговаряш с мен. Между впрочем, аз съм твой почитател. С какво мога да помогна?

Мерседес първо смъкна едната, а после и другата си диамантена обица и ги подаде на Джак.

— Те са от „Картие“ — прошепна високо. — Платила съм четвърт милион долара за тях. Честно съм си ги изкарала. Тази вечер ме очакват в шоуто на Джей Лено. Започва в шест, лосанджелиско време, така че вече закъснявам. Разбираш ли какво ти говоря? Аз не съм по политиката, нито по религията. С нищо подобно не се занимавам. От мен се иска само да изпея „Аве Мария“ и да си тръгна. Моля те, вземи ги. Истински са. Твои са. Ако не стигат, ще се обадя на мениджъра си по телефона. Кажи само колко искаш. Нека да сключим сделка, сладур.

Юджиния потръпна при този опит на бялото момиче да имитира жаргона на негърските предградия. Припомни си, че преди година беше прочела в биографията на певицата, че била родена в населения предимно с бели Ню Канаан в щата Кънектикът. Юджиния се замисли за всичките книги по ораторско майсторство, които бе изчела от библиотеката, за да изчисти от речта си всичко, което звучеше като говор на беднотията. Колко жалко, че всичко в този свят се обръща с главата надолу.

Похитителят вдигна обиците, сякаш искаше да прецени колко струват. После ги запрати право в лицето на момичето — първо едната, после и втората.

— А какво ще кажеш — бавно заговори той — да си седнеш пак на курвенския си задник?

Лицето на Мерседес се обагри в тъмночервено, после тя щракна с пръсти пред лицето му.

— Какъв? Курвенски ли? — гневно кресна тя. — Ти с кого си мислиш, че говориш бе, Късак?!

Похитителят моментално измъкна от джоба си флакон със спрей и сграбчи певицата за косата. Страните й започнаха да се покриват с мехури, докато Мерседес крещеше като обезумяла от лютивия спрей.

Щом рухна на колене, Джак спокойно я повлече за косата по мраморния под на централната пътека към изповедалнята до северната стена на катедралата. Отвори вратата и със замах захвърли вътре момичето, след което затръшна портата зад себе си.

— Малко лютиво за лютата мръсница — заяви той пред изумените заложници. — Някой друг да желае да обсъжда с мен плановете си за предстоящите си пътувания?

В следващите минути единственото, което се чуваше, беше отекването на стъпките на Джак по мраморния под.

— Да приемем, че няма желаещи — заключи накрая той. — Е, тогава ме чуйте, хлапаци. Налага се да започнем процедура за индивидуални интервюта, така че ви приканвам да се подредите на опашка пред първата врата вдясно зад параклиса. Веднага!

Юджиния се надигна и тръгна покорно натам заедно с останалите заложници. Като стигна до централната пътека, тя чу хленченето на Мерседес Фриър от изповедалнята.

Почти съжали момичето, но какъв смисъл имаше да се противопостави на тези мъже? Какво си мислеше, че ще се случи? И изобщо мислеше ли за нещо? „Вероятно действително си е въобразила, че той ще я пусне да си върви“, реши Юджиния. Кога за последен път някое човешко същество бе казвало не на разглезената поп звезда?

И докато се нареждаше на опашката зад другите, Юджиния реши, че тъкмо тя от всички заложници трябва да говори с похитителите. Никой друг нямаше подобри шансове за успех, от нея. За добро или за зло, винаги така ставаше.

Огледа редиците от пламтящи обредни свещи. „Може би това е причината да съм тук“, помисли си Юджиния Хъмфри.

Да измисли начин как да се измъкнат оттук.