Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж
Лош късмет (54)

51.

Юджиния Хъмфри толкова съсредоточено изпълняваше успокояващите дихателни упражнения на йогийската техника пранаяма, че отначало не забеляза кога Лора Уинстън се е изправила. Дъхът й секна внезапно, съвсем в разрез с индийските правила за тантрите, когато елегантната законодателка на висшата мода внезапно започна да стене като побесняло животно.

Само преди секунда дивата на световната мода спеше съвсем спокойно. А сега, с пребледнялото си лице и разрошената като лястовиче гнездо стилно боядисана коса, приличаше на сомнамбул. Само дето очите й бяха отворени.

— Седни, Лора — каза тихо Юджиния. — Видя какво се случи с Мерседес. Тези хора не се шегуват.

Юджиния дръпна края на меката черна велурена пола на модистката, творение на „Шанел“.

— Свали си ръцете ОТ МЕН! — изпищя Лора Уинстън.

„Истеричка“, помисли си телевизионната водеща. Трябваше да успокои жената, преди да я убият.

— Лора, какво не е наред? — заговори я Юджиния, колкото можеше по-спокойно. — Просто ми кажи какво те измъчва? Всичко е наред. Мога да ти помогна.

— Не мога повече ДА ИЗДЪРЖАМ! — разкрещя се Лора Уинстън и се замята като побесняла по пътеката. — ПОМОГНИ, МОЛЯ ТЕ! Моляяяяяяяяяяя те! НЯМА ЛИ НЯКОЙ ДА МИ ПОМОГНЕ?!

Лора се свлече на колене, а иззад дървения парапет изскочи ниският набит предводител на похитителите.

— Не можем да я оставим да се търкаля тук така — провикна се той към Малкия Джон, намиращ се някъде в другия край на катедралата. — Погрижи се за нея.

Едрият похитител пристъпи към Лора и я вдигна за реверите й от мраморния под.

— Мадам, трябва да се върнете на скамейката си — заповяда й той.

— МОЛЯ, ПОМОГНЕТЕ МИ! — разкрещя се тя, разтърсвана от силни ридания. — Не можете ли да ми помогнете, моля ви? Не мога да дишам. Гърдите ми… ох, задушавам се. Нужен ми е въздух. Толкова е горещо тук. Трябва да отида в болница.

— Може би в лудницата „Белвю“ — промърмори едрият похитител и се захили. — Мадам, вие сте истеричка. Единственият начин, който знам за справяне с изпадналите в истерия, е да ги зашлевя здравата. Нали не искате да ви напердашат?

Похитителят сграбчи жената на средна възраст за китката, когато тя се опита да се шмугне покрай него. Извърна назад костеливата й ръка, после грабна откъм гърба яката на сакото й, образец на висшата мода, и я повлече зад парапета.

— Е, щом предпочитате твърда игра, така да бъде — промърмори Малкия Джон и поклати глава.

Отвори вратата на изповедалнята, намираща се до огромната статуя на Исус в скута на Дева Мария. Захвърли вътре давещата се в неистови крясъци Лора Уинстън. Когато тя се опита да побегне навън, той я срита безмилостно с войнишкия си ботуш. Жената политна назад, а той затръшна вратата.

— Брей! — възкликна Малкия Джон и поклати глава към другите заложници. — Какви хора има, а?