Метаданни
Данни
- Серия
- Майкъл Бенет (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Step on a Crack, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Стамен Стойчев, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джеймс Патерсън; Майкъл Ледуидж
Заглавие: Лош късмет
Преводач: Стамен Стойчев
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2009
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково
Отговорен редактор: Даниела Атанасова
Коректор: Стоян Меретев
ISBN: 978-954-26-0804-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6889
История
- — Добавяне
22.
— Здравей — спокойно заговорих аз. — Казвам се Майк. Извинявай за тази изцепка. Човекът, който говореше с теб, не е упълномощен. Така че забрави за всичко, което той ти каза. Аз съм преговарящият. Няма да атакуваме катедралата, защото не искаме някой да пострада. Отново повтарям: извинявам се за това, което току-що се случи. С кого разговарям, моля?
— Като се има предвид фактът, че преди малко завладях тази катедрала и всички в нея — отвърна гласът, — защо да не ме наричаш Джак[1]?
— Добре, Джак. Благодаря ти, че говориш с мен.
— Няма проблеми — рече Джак. — Направи ми една услуга, Майк. Кажи на тъпанаря, който току-що разговаря с мен, преди да се опита да ни нападне, че имам новина за него. Заредили сме всичките прозорци, врати и стени в катедралата е достатъчно количество пластичен експлозив C-4, свързан към много позиционно лазерно пусково устройство. Така че най-добре е да си трае. Всъщност най-добре ще е да не допусне дори една курешка от гълъб да падне в радиус от пет километра около „Сейнт Пади“ или всички в този квартал ще хвръкнат във въздуха. Ако ще и цялото кралско войнство да се изправи срещу нас. Всъщност, ако бях на твое място, щях сериозно да се замисля дали да не отзова полицейския хеликоптер. И то без никакво отлагане.
Потърсих с поглед командир Уил Матюс и кимнах кратко към автобуса. Той заговори с един от подчинените си полицаи, след няколко мига се чу пращене по радиопредавателя и след още две-три секунди бученето на хеликоптера започна да заглъхва.
— Всичко е наред, Джак. Издействах от шефа си заповед за връщане на хеликоптера. А сега е мой ред да попитам: всички там добре ли са? Зная, че има неколцина възрастни хора, които може да се нуждаят от медицински грижи. Постъпиха рапорти, че сте стреляли. Убит ли е някой?
— Все още не — отвърна Джак.
Реших да не обръщам внимание на провокативния му тон. След като свикне с мен, ще се опитам да туширам заплахите, да го подтикна да говори по-разумно, по-спокойно.
— А твоите хора не се ли нуждаят от вода, или нещо друго?
— Засега не се оплакваме — обясни ми Джак. — В тази връзка искам да ти кажа две неща, за да има върху какво да разсъждаваш. Ти ще ни дадеш това, което искаме, и няма да ни преследвате. Повтори го, Майк!
— Ще ти дадем всичко, което искаш, и няма да те преследваме — заявих без никакво колебание. Докато не се сдобием с някакво предимство, трябваше да го накарам ме приеме колкото е възможно по-скоро. Да вижда в мен някой, който е готов да му даде това, което иска.
— Добро момче — похвали ме Джак. — Зная, че в твоето положение е малко трудно да разсъждаваш, Майк. Затова искам хубавичко да ме чуеш и разбереш. Защото ще се случи. Няма значение колко усърдно се съпротивлявате. Нито колко ще се напъвате, пичове. Повярвай ми! Ние ще се измъкнем безнаказано.
— Моята работа се свежда само до това да се постарая всички ние да се измъкнем цели от тази каша. Включително и ти, Джак. Иска ми се ти да ми повярваш за това.
— Брей, Майк, колко мило, че го казваш. О, и да не забравя. Всичко вече свърши, схващаш ли? Ние победихме. Но ще го усетиш по-късно — добави похитителят и разговорът прекъсна.