Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж
Лош късмет (5)

2.

Едва ли бе останало много от жена ми, че да я обгърнат двадесет ръце, но децата някак си се бяха справили. Когато се присъединих, ръцете станаха двадесет и две. Моята жена беше на морфин, кодеин и перкосет, но единственият път, когато болките изведнъж я напускаха, беше в мига, щом към нея се притискаха малките й рожби.

— Майкъл — прошепна ми Мейв. — Благодаря ти. Благодаря ти. Толкова са прекрасни!

— Както и ти — прошепнах й в отговор аз. — Не си станала сама от леглото, нали?

Всеки ден, когато идвахме да я видим, тя се преобличаше специално за нас, скриваше интравенозната система, а на лицето й разцъфтяваше приветлива усмивка.

— Ако не искаше да имаш суетна жена, господин Бенет — промълви тя, докато се бореше с умората в по-мътнелите си очи, — трябваше да се ожениш за някоя друга.

Мейв се оплака от болки в стомаха на сутринта, след като посрещнахме миналата Нова година. Отначало си помислихме, че се дължи на някакво храносмилателно смущение, но след като то не отмина в продължение на две седмици, личният й лекар поиска да се направи лапароскопия — просто така, за всеки случай. Откриха подутини в двата й яйчника, а резултатът от биопсията се оказа възможно най-лошият. Злокачествен тумор. След още една седмица й взеха още една биопсия от лимфните възли в матката. Този път новините бяха още по-лоши. Ракът се разпространяваше и нищо не можеше да го спре.

— Нека ти помогна поне този път, Мейв — прошепнах й, докато тя се опитваше да се надигне от инвалидната количка.

— Да не искаш да пострадаш? — изгледа ме кръвнишки тя. — Ти, господин Корав детектив!

Мейв се бореше за живота и достойнството си. Тя приемаше рака по същия начин, както и Джейк ла Мота^[1] — със същата епична ярост, изглеждаща направо невероятна.

По професия жена ми беше медицинска сестра и потърси всички познати специалисти, за да почерпи от опита и познанията им. Премина през толкова много сеанси на химиотерапия и радиоактивно облъчване, че се появиха съмнения дали сърцето й ще издържи. Но дори и след цялото това радикално лечение, след като бе направено всичко, което можеше да се направи, томографията показа нарастващи тумори в двата й бели дроба, черния дроб и панкреаса.

Докато гледах как Мейв се изправя с мъка на слабите си като пръчки крака, за да се подпре зад инвалидния стол, в ушите ми непрестанно звучаха думите на Ла Мота: „Ти никога няма да ме повалиш, Рей“, както се разправя, че бил казал, след като Робинсън го нокаутирал. Никога няма да ме повалиш.