Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж
Лош късмет (24)

21.

Двамата се обърнахме едновременно, когато през кордона, преграждат Четиридесет и девета улица, профуча полицай, яхнал един прашен черен мотоциклет „Сузуки 750“. Якето му с надпис Нюйоркска полиция се вееше зад него.

— Осъществен ли е вече някакъв контакт? — извика Нед Мейсън вместо поздрав, щом скочи от мотоциклета.

Преди бях работил за кратко с Мейсън. Беше, след като напуснах Екипа за водене на преговори с похитители. Този полицай с пясъчноруса коса тренираше триатлон и въобще спортуваше доста интензивно. Много от колегите го намираха за прекалено арогантен и неприятен, но аз го признавах като един от онези особняци, които понякога жънеха по-големи успехи от някои многобройни екипи благодарение на педантичността и силната си воля.

— Все още не — отговорих му аз. Тъкмо започнах накратко да разяснявам обстановката на Нед Мейсън, когато сержантът от нюйоркската полиция, отговарящ за комуникациите, подаде главата си през вратата на автобуса, притиснал мобилния си телефон към ухото си.

— Обадиха се! — извика.

Командирът Уил Матюс се присъедини към нас, когато се втурнахме към автобуса.

— Записвай всичко, което ти кажа — нареди Нед Менсън. — Не пропускай нито дума.

По напереното му държане разбрах, че не се е променил от последната ни среща.

— Обаждането постъпи точно в 9 часа. Проследихме го дотук — рапортува полицейският техник, специалист по комуникациите, и му подаде телефона. — Кой от вас, момчета, ще го поеме?

Мейсън грабна телефона от ръката му, докато Уил Матюс, Пол Мартели и аз си слагахме слушалките, за да можем и ние да чуваме.

— Който и да си ти — заговори Мейсън, — слушай внимателно. Вслушвай се във всяка моя дума.

Гласът на Мейсън звучеше внушително. Тонът му бе напрегнат и крайно сериозен.

— Говоря от името на Въоръжените сили на Съединените щати. Това, което си направил, минава всякакви граници, приемливи при преговори с държавни институции. Президентът на Съединените американски щати подписа извънредна заповед и всички нормални канали за връзка сега са изключени. До пет минути от този момент нататък ще трябва да освободите заложниците или ще бъдете ликвидирани. Единственото, което мога да ти гарантирам, е следното: ако не хвърлите оръжието си веднага и ако не пуснете всички да излязат, ще се простите с живота си. Това е вашият едничък и единствен шанс да реагирате. А сега ми кажи: наистина ли тези пет минути ще се окажат последните в живота ти?

Знаех си, че ходът на Нед Мейсън е доста дързък. Използва спорната стратегия, до която най-често прибягваше военното разузнаване — да се сложи край на изчакването, всявайки страх у похитителите. Още при първия контакт беше играл вабанк, все едно че бе пуснал двутонна бомба върху цистерна с бензин.

— Ако този задник — отвърна след кратка пауза един глас с не по-малко решителен и твърд тон — не бъде отстранен от линията до пет секунди, бившият президент ще последва жена си в отвъдното.

Изпитах съжаление към Мейсън, като видях как се сгърчи лицето му. Блъфът му бе крайно рискован и сега всичко щеше да се стовари върху главата му. А освен това нищо в поведението му не подсказваше, че разполага с резервен план.

— Пет, четири… — започна да брои гласът.

Командирът Уил Матюс пристъпи напред.

— Мейсън! — извика той.

— Три…

Нед Мейсън здраво стискаше телефона, но сякаш бе престанал да диша. Както и всички ние.

— Две…

Някога бях добър при воденето на преговори, но от три години не се бях занимавал с това, пък и времето сега бе прекалено скъпо, за да излизам на сцената.

Но Нед Мейсън току-що бе пропилял шансовете си и независимо дали ми харесваше, дали бях забравил уменията си, или не, като втори преговарящ бях длъжен да се намеся.

— Едно.

С няколко крачки се озовах до Нед Мейсън и грабнах телефона от ръката му.