Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж
Лош късмет (39)

36.

Едва сега забелязах журналистическата карта с надпис „Ню Йорк Таймс“, закрепена към ревера на палтото й. Дотук с моите изострени детективски способности за наблюдение.

— Казвам се Бенет — довърших аз вместо нея.

— О, да, Бенет. Вие бяхте от полицейското управление на Манхатън — север, нали? Слушала съм за вас. Как се справя Уил Матюс?

Като повечето полицаи аз също не можех да се примиря с твърдението, че хората имат право всичко да знаят, толкова усърдно припомняно от представителите на пресата. Бих могъл да го приема само ако журналистите се държаха благородно, ако не бяха готови да се продават в името на сензационните новини. Само че те пред нищо не се спираха единствено за да пласират повече от своите вестници.

Затова удостоих младата журналистка само с най-строгото полицейско изражение, на което бях способен. Ала, макар че почти успях да си придам внушаващ респект като тоя на командир Уил Матюс, малката нахалница не изглеждаше никак притеснена.

— Защо не попитате него? — изрекох накрая аз.

— Бих го сторила. Обаче на дисплея на мобилния му телефон веднага ще се изпише името на повикващия. Затова разкажете ми вие сега, детектив, за какво става дума? Никой ли нищо не знае? — припряно заговори тя, като от бързане добре школуваният й тон отстъпи пред уличното нюйоркско наречие. — Или никой не иска да говори?

— Ами сама си изберете отговора, който най-много ви допада — посъветвах я и се обърнах.

— Хм, като заговорихме за възможностите за избор, се чудя дали моят редактор ще одобри заглавие като НАЙ-ГОЛЯМАТА ИЗДЪНКА НА СЛУЖБИТЕ ЗА СИГУРНОСТ В СВЕТОВНАТА ИСТОРИЯ? Или: НЮЙОРКСКАТА ПОЛИЦИЯ БЕЗСИЛНА ПРЕД КАМЕННИТЕ СТЕНИ? — добави репортерката от „Ню Йорк Таймс“. — Това със сигурност ще привлече вниманието на читателите. Как мислите, детектив Бенет? Дали пък няма да заприлича на заглавията в някой от вестниците от жълтата преса? „Ню Йорк Поуст“ например?

Потреперих, като си спомних какво бе казал Уил Матюс. Никак няма да му хареса, ако аз стана причината в пресата да оплюят нюйоркската полиция.

— Слушайте, госпожице Калвин — започнах, след като отново се обърнах към нея. — Не ме разбирайте погрешно. Естествено, че ще говоря с вас, но неофициално. Съгласна ли сте?

Репортерката бързо кимна.

— В общи линии засега вие знаете колкото нас. Установихме контакт с похитителите, но те още не са ни предявили исканията си. Щом ги узнаем и щом получа съответното разрешение, ще ви предоставя цялата информация, която ще ми бъде позволено да споделя. Това устройва ли ви? Но в момента сме в кризисна ситуация. Ако онези психопати вътре имат радиоприемник или телевизор и узнаят за плановете ни, заложниците може да загинат. А сред тях има много важни личности — като се извърнах, видях, че Нед Мейсън бясно ми маха с ръка от вратата на караваната. — Всички ние трябва да обединим усилията си за спасението им — извиках и хукнах към караваната.