Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж
Лош късмет (65)

62.

След двадесетина минути, необходими за зареждане на оръжията и за кратко обсъждане на стратегията, аз се присъединих към дузината командоси от ФБР и нюйоркската полиция. Майк Нарди, пазачът на катедралата, ни поведе към номер 630 на Пето авеню.

Целият бях плувнал в пот, натоварен с уредите за нощно виждане, тежката бронежилетка и оръжието. Докато напредвахме бързо през фоайето, облицовано с червен мрамор в стил Ар деко, и после надолу по стъпалата към подземието, се чуваше само проскърцването на войнишките обувки.

Командирът Уил Матюс се беше погрижил цялото фоайе да бъде опразнено още в началото на обсадата, така че обстановката бе зловеща. Мълчаливо прекосявахме тънещия в тишина, напълно опустял коридор. Бяха останали коледните украшения и светлините примигваха през стъклените витрини на бутиците за висша мода, магазините за играчки или заведенията за хранене, но пътеките между щандовете в магазините и масите в заведенията бяха съвсем пусти.

Напомняше на сцена от един филм на ужасите, на който ме завлече синът ми Брайън за миналогодишния Ден на Вси светии. Там хората бягаха панически от зомбита в един търговски център. Побързах да пропъдя видението, когато си спомних името на филма.

Пробуждането на мъртвите.^[1]

Нарди спря пред стоманена врата без надпис, близо до склада за хранителни продукти на „Дийн енд Де Лука“. Измъкна от джоба на измачканите си панталони голяма връзка с ключове. Докато ги преравяше, устните му помръдваха като при молитва или броене — не бях сигурен кое от двете. Най-после избра от връзката голям ключ с доста странен вид и го подаде на Оукли.

— Този е — рече той и се прекръсти. — Бог да ви благослови!

— Добре. Слушайте всички — зашепна Оукли. — Изключете радиостанциите. Моят екип тръгва отпред. Проверете дали заглушителите са добре завинтени. Пригответе уредите за нощно виждане, за да сте готови, когато светлините изгаснат. Ще напредваме в колона по един, на разумна дистанция. Слушайте кога ще ви дам сигнал. — Обърна се към мен. — Майк, сега е последният ти шанс да се върнеш обратно.

— С вас съм — твърдо изрекох аз.