Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Майкъл Бенет (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Step on a Crack, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Корекция и форматиране
VeGan (2019)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън; Майкъл Ледуидж

Заглавие: Лош късмет

Преводач: Стамен Стойчев

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2009

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Отговорен редактор: Даниела Атанасова

Коректор: Стоян Меретев

ISBN: 978-954-26-0804-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6889

История

  1. — Добавяне

87.

Седнал от другата страна на централната пътека срещу Юджиния, Чарли Конлан погледна часовника си. Изгледа напрегнато и мършавия похитител, патрулиращ наоколо — онзи, който харесваше Мерседес Фриър.

Конлан се извърна и видя още един самотен похитител, облегнат на парапета в задната част на катедралата. Наблюдаваше го, докато негодникът отпусна пистолета в скута си и измъкна нещо от джоба на расото си. Беше украсен с диаманти мобилен телефон, който мъжът бе задигнал от една от пленените знаменитости. Дали ще позвъни някому? На кого ли се обаждаше тъкмо сега?

„Не“, досети се Конлан, като видя как мъжът се взря в екранчето и започна да натиска бутоните с палци. Явно играеше на някаква видеоигра.

Чарли Конлан се изкашля три пъти. Това бе неговият сигнал. Тод Сноу от задната скамейка се повдигна и го стрелна въпросително. Конлан кимна, докато в същия момент Мерседес Фриър, седнала на другия край на една от средните скамейки, леко подръпна расото на минаващия покрай нея.

Да започваме.

Щом мъжът се извърна към Мерседес, Сноу се преметна през предната скамейка, сетне прекрачи безшумно ниския парапет и изчезна под перваза пред олтара.

Конлан извърна глава, за да провери дали дежурещият отзад е забелязал нещо. Не, продължаваше да натиска бутоните на телефона.

Конлан чуваше как Мерседес Фриър си бъбри с другия негодник.

— Нещо ме е прихванало — изсъска тя. — Хайде, ти и аз, само ние двамата. Сериозно говоря. Дай ми поне една целувка.

Мъжът шумно преглътна. Огледа се назад към партньора си, после се наведе и започна да целува с език поп звездата през скиорската маска. Ръцете му зашариха по бюста й.

— Не, не тук, пред всички! — задъхано му зашепна Мерседес. — Зад олтара.

Похитителят изви глава и отново присви очи към партньора.

— Какво? Не струвам ли? — обидено зашепна Мерседес. Плъзна пръсти надолу под расото на похитителя. Спря ги точно върху чатала му. — Повярвай ми. Струвам, и то много.

— Зад олтара? — едва чуто изрече похитителят. — Та ти си по-мръсна, дори и от видеоклиповете си. Добре, да вървим.

Конлан облекчено въздъхна, щом Мерседес се надигна от скамейката. Готово. Това се искаше.

Сега, според плана им, Тод Сноу трябваше да зашемети с един удар похитителя зад олтара, а Конлан да се нахвърли върху партньора му, останал до парапета. Така щяха да се сдобият с два пистолета и може би щяха да имат шанс да се измъкнат живи от катедралата.

Чарли Конлан избърса потта от дланите си. Осъзнаваше колко рискован бе този ход. Но или щеше да се бори, или щеше да чака да бъде застрелян от упор като Руни.

Отново поглед назад към олтара. Мерседес и мъжът се бяха лепнали един за друг, докато бързаха нагоре по стъпалата.

Сега.

Конлан се надигна от скамейката. Внезапно отекна неочаквана експлозия. Нещо като стоманен юмрук го блъсна в гърба.

Последва още една експлозия и един железен удар се стовари върху брадичката му. Без да проумява как се случи всичко, той се строполи по гръб, вцепенен и кървящ, отчаяно опитващ се да не загуби съзнание.

Чу как Тод Сноу изкрещя. Той се бе втурнал към втория похитител, онзи с длъгнестата фигура, когато други трима се появиха пред него изневиделица. Те стреляха в него — с гумени куршуми!

Конлан гледаше ужасен как куотърбекът падна. Откъм голямата зала на катедралата притича Малкия Джон и се изправи пред Сноу.

— Мислеше, че можеш да ни пребориш? Ти ли бе, старчок? — извика Малкия Джон и отпусна тежкия си ботуш върху гърдите на проснатия на пода Тод Сноу.

После бавно, почти церемониално, протегна ръка и взе от един от колегите си пистолета, зареден с гумени куршуми. Прицели се точно между очите на спортиста. После май размисли. Вместо това опря дулото до дясната ръка на Тод Сноу — ръката, с която хвърляше топката. Настъпи китката му, за да не помръдне.

— Блокаж! — провикна се Малкия Джон, имитирайки гласа на рефера. — Девет метра. Първи удар. И след него завинаги ще те върна в защитната линия.

Шумът от изстрела бе заглушен от вика на Тед Сноу.

Конлан погледна към Мерседес Фриър, която се насочи право към Малкия Джон. Какво, по дяволите, си бе наумила тази жена?

Видя как й дадоха мобилен телефон. После и цигара. Разбра какво става чак когато Малкия Джон кавалерски й запали цигарата.

— Ти ни предаде — изграчи Конлан. — Побъркана малка кучка!

Мерседес извъртя очи към Конлан.

— Честита Коледа, мамо — чу я Конлан да казва по мобилния си телефон, докато вцепенението започна да напуска лицето му. — Престани да плачеш. Всичко е наред. Тези момчета не са толкова лоши. Те ще ме пуснат, не се тревожи за мен. Едно от нещата, на които си научила дъщеря си, е как да се грижи за себе си.