Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж
Лош късмет (26)

23.

— Ти какво, Майк? Да не би да се връзваш на приказките на тези приятелчета? — Мейсън внезапно си бе възвърнал способността да говори.

Тъкмо се канех да му отвърна, но понеже бях най-близо до прозореца на командния център, пръв видях как пред фасадата на катедралата настъпи някакво раздвижване.

— Почакай за секунда — прекъснах го аз. — Вратите се разтварят. Предните врати! Нещо става там.

В претъпканата с полицаи каравана отекна пращенето от статичното електричество, съпътстващо десетките припрени разговори по радиопредавателите, както при играта на едно от децата ми с металните топчета, събирани като печалба от игралните автомати.

Отначало видях само мрака във вътрешността на катедралата. После на прага се открои фигурата на мъж с разкъсана синя риза. Той примигна, заслепен от ярката слънчева светлина, докато пристъпваше по плочите на площада.

Кой бе той? Какво ставаше?

— Взех го на прицел! — чух да се провиква един от снайперистите по канала с полицейската честота.

— Не стреляй! — изкрещя му в отговор Уил Матюс.

Жена със счупено токче закуцука след мъжа със синята риза надолу по стъпалата пред катедралата.

— Какво, по дяволите, са замислили? — заекна Уил Матюс, щом изведнъж зад двамата заложници бликна могъщ порой от хора, устремил се надолу по стъпалата пред катедралата.

Стотици или може би хиляди души внезапно се изляха насред Пето авеню.

Нима похитителите пускаха всички да си вървят? Другите ченгета изглеждаха озадачени не по-малко от мен.

Ние само гледахме мълчаливо как хората от катедралата се свличат по каменните стъпала. Беше невероятна масова сцена. Униформените полицаи от специалния отряд веднага се завтекоха натам, за да се смесят с освободените заложници и да ги насочват в южна посока през барикадата, препречваща Четиридесет и девета улица.

— Изпратете там всичките детективи. Специалистите по обирите, както и онези от по-особените случаи. Всички! Искам освободените заложници да бъдат идентифицирани и разпитани! — извика командирът Уил Матюс на един от своите заместници.

После портите на катедралата отново започнаха да се затварят отвътре.

Пол Мартели ме потупа по рамото.

— Добре свършена работа, Майк — рече той. — Проведе преговорите като по учебник. Ти току-що спаси живота на стотици.

Оценявах комплимента, но не мислех, че току-що станалото имаше много общо с мен. Може би твърдата армейска тактика, избрана от Нед Мейсън, все пак бе сработила. Или те просто си бяха изпуснали нервите.

Цялата тази работа беше много странна.

— Свърши ли се? — попита Уил Матюс. — Възможно ли е това?

В помещението всички заговориха едновременно, когато телефонът, който още стисках в ръката си, внезапно зазвъня.

— Според мен — промълвих аз — отговорът е не.