Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж
Лош късмет (27)

24.

— Е, Майк — заговори Джак, — как са нещата там отвън? Хората в безопасност ли са? Надявам се, че никой не е бил стъпкан в навалицата.

— Не, Джак — рекох. — Всички изглеждат добре. Благодаря ти, че прояви разум.

— Опитвам се, Майк. С всички сили. Мисля, че ще е по-добре да се изчистят всички недоразумения. Сега ние ви подхвърлихме дребната риба, така че бих искал да си поговорим с теб за едрата, за китовете, които все още държим.

Надзърнах през прозореца и набързо огледах хората, които бяха освободени. Мили боже! Беше прав. Къде беше бившият президент Стивън Хопкинс? Ами кметът на Ню Йорк? Или Юджиния Хъмфри? Всичките тези ВИП персони още бяха вътре. Но колко бяха те?

— За да ви улесним, ще ви кажем, че задържахме тридесет и четирима заложници — обади се Джак, сякаш прочел мислите ми. — Все знаменитости, разбира се, няколко магнати, двама-трима от политиците. Дай ми номера на твоя факс и ще ти изпратя списъка, придружен с нашите изисквания. Ето как нещата могат или реално да се опростят, или пак толкова реално да се усложнят, Майк. Изборът е изцяло във ваши ръце, момчета.

Нещата започваха да се избистрят. Това наистина беше страховито похищение! Най-дръзкото, което някога е било предприемано.

— Ние държим всичките козове в ръцете си, Майк. Засега никой не е пострадал. Но ако вие, момчета, вземете цялата работа прекалено лично и се опитате да се промъкнете вътре, ще се стигне до кръвопролитие, каквото тази държава никога не е виждала. Имам предвид любимите знаменити личности на всичките американски майчета и татенца. Единствената стока, която тази страна все още може да предлага за износ. Кинозвезди и светила от поп музиката, нали така? Дай ни каквото искаме, Майк, и тази грозна сцена ще бъде избегната. Погледни истината право в очите. В случая вие сте победените.

Колкото и да звучи невероятно, изпитах облекчение. Престъпниците винаги са ужасяващи, особено похитителите. Но поне можехме да бъдем сигурни, че нямаме работа с терористи, с лишени от разум фанатици, които се стремят само да избият колкото може повече хора.

— Ние, Джак, искаме не по-малко от теб всичко да се уреди мирно — уверих го аз.

— Наистина ми е приятно да го чуя, Майк — отвърна Джак. — Звучи като музика в ушите ми. Защото ще дам на теб и на тези тлъсти котараци тук възможността да си спасят задниците, да се отърват от неприятностите и всичко да приключи щастливо, по добрата стара американска традиция. Склонен съм да те оставя да се измъкнеш невредим от кашата.