Робърт Маккамън
Лебедова песен (68)

68

— Сестра! Сестра, събуди се!

Клошарката отвори очи и видя надвиснала над нея фигура. Няколко секунди не знаеше къде се намира и инстинктивно стисна кожената чанта. После си спомни, че беше задрямала на топлината от печката в бараката на Глори Боуен. Последното, което си помнеше, беше музиката от флейта, на която свиреше някой край огъня отвън.

Шивачката я беше събудила.

— Джош те вика! — каза тя на Сестрата с изплашен глас. — Побързай! Нещо се случва със Суон!

Клошарката се изправи. Пол, който беше легнал на пода близо до нея, също се събуди и стана. Последваха Глори в другата стая, където Джош се беше надвесил над Суон. Арън наблюдаваше случващото се с ококорени очи и държеше багетата.

— Какво има? — попита Сестрата.

— Треската й! Тя изгаря! — Гигантът взе един парцал от менче с разтопен сняг и го изстиска. Заразтрива студения плат по врата и ръцете на момичето. Можеше да се закълне, че вижда как се издига пара на златистата светлина от газената лампа. Опасяваше се, че цялото й тяло изведнъж ще стигне до момент, в който ще се възпламени и ще експлодира. — Трябва да се справим с треската й!

Пол докосна ръката на Суон и бързо се дръпна, защото имаше чувството, че е пипнал гореща печка.

— Господи! От колко време е така?

— Не знам. Имаше треска, когато я проверих преди около един час, но не беше толкова сериозна! — Джош отново потопи парцала в студената вода и този път го потри в кожата на Суон, без да го изстисква. Тя се разтресе яростно, главата й се замята напред-назад, а от устата й излизаха дълбоки и ужасни стонове.

— Тя умира, Джош! — изкрещя Арън. В очите му имаше сълзи. — Не я оставяй да умре!

Гигантът потопи ръце в студената вода и заразтрива кожата на момичето. Тя беше толкова гореща отвътре, толкова ужасно гореща. Нямаше представа какво да прави и потърси помощ от Сестрата.

— Моля те — каза той. — Помогнете ми да я спася!

— Изкарай я навън! — Клошарката вече протягаше ръце, за да му помогне да изнесат Суон. — Можем да я покрием със сняг!

Джош пъхна ръце под момичето и се опита да я вдигне. Тя зарита и наново превързаните й ръце дращеха във въздуха. Той я притегли към себе си и отпусна главата й на рамото си. Горещината, която се носеше под нейната Маска на Йов, едва не изгори кожата му.

Направи две крачки и Суон изпищя, потрепери и се отпусна.

Джош почувства как треската я напусна. Усети как ужасната топлина изтича от тялото й, сякаш някой беше отворил вратата на фурна право в лицето му. Усети я как се издига като покров от пара, която попи в тавана на тридесет сантиметра над главата му.

Суон се беше отпуснала в ръцете му и Сестрата си помисли, че е мъртва. „О, Господи… Суон е мъртва.“

Коленете на Джош едва не го предадоха.

— Суон! — каза той и гласът му пресипна. Високото и крехко тяло на момичето изстиваше в ръцете му. Една сълза едва не го ослепи. Изпусна хлип, който разтресе костите му.

Нежно и внимателно положи Суон обратно в леглото. Тя лежеше като смачкано цвете, с разперени ръце и крака.

Джош се страхуваше да докосне китката й и да потърси пулс. Опасяваше се, че този път искрицата живот ще е изгаснала.

Въпреки това го направи. Не усети нищо. Наведе глава за няколко секунди.

— О, не — прошепна той. — О, не. Мисля, че е…

Почувства леко потреперване под пръстите си.

И още едно. После трето и четвърто… ставаха все по-силни. Погледна лицето на Суон. Тялото й се разтресе… след което последва странен звук, който приличаше на пропукването на изсъхнала глина.

— Вижте… лицето й — прошепна Пол, който стоеше до долната част на леглото.

В Маската на Йов се беше появила пукнатина, която приличаше на дебела колкото косъм линия.

Тя започваше от мястото, на което трябваше да е челото й, минаваше на зигзаг над носа й и продължаваше надолу върху лявата й буза и челюстта. Тази единствена пукнатина се разшири и се превърна в цепка, от която се разнесоха още пукнатини. Части от Маската на Йов започнаха да се белят и да падат, подобно на коричка на вече излекувана дълбока и неприятна рана.

Пулсът на Суон направо препускаше. Джош пусна китката й и отстъпи назад. Така се беше ококорил, че очите му заплашваха да изскочат от собствената му маска.

— О… — обади се Сестрата.

— … Господи — довърши Глори. Тя сграбчи Арън, притисна го до себе си и сложи ръка върху лицето му, за да му прикрие очите. Той я избута.

Маската на Йов продължаваше да се разпада с тихо пукане и пращене. Суон лежеше неподвижна и само гърдите й се движеха, докато дишаше. Джош се протегна да я докосне отново, но не го направи… защото Маската на Йов изведнъж се разцепи на две половини и падна от лицето й.

Никой не помръдваше. Пол изпусна затаения си дъх. Сестрата беше прекалено изумена, за да направи нещо друго, освен да зяпа.

Суон все още беше жива. Джош се протегна, взе газената лампа от куката на стената и я задържа над главата й.

Тя нямаше лице. Там, сред счупените глинести остатъци от Маската на Йов, чертите й бяха заличени, станали бели и гладки като восък, освен двете малки дупки за ноздрите й и една цепка за устата й. Гигантът прокара пръстите на треперещата си ръка върху мястото, на което трябваше да се намира дясната й буза. Те се покриха с мазна бяла субстанция с консистенцията на вазелин. Под мазното вещество забеляза бледа и леко розова кожа.

— Сестра — каза бързо Джош, — ще подържиш ли това? — Той й подаде газената лампа. На светлината й клошарката видя какво се намира отдолу и едва не припадна. — Дръж я стабилно — нареди гигантът и взе парцала от менчето с разтопен сняг. Бавно и внимателно започна да почиства подобната на вазелин субстанция. — Господи! — гласът му трепереше. — Погледнете това! Погледнете!

Глори и Пол се приближиха, за да видят, а Арън се повдигна на пръсти.

Сестрата видя. Тя махна едно парче от Маската на Йов и докосна един кичур от косата на Суон. Той беше потъмнял от гъстото желе, което я покриваше, но въпреки него лъщеше в златисто и червено. Това беше най-красивата коса, която беше виждала някога и растеше силна и гъста от скалпа на момичето.

— Арън! — каза Джош. — Върви да повикаш Ана и Джийн! Побързай! — Момчето хукна като стрела. Той продължи да почиства мазния слой от лицето на Суон и чертите й започнаха да се появяват.

Гигантът я погледна и докосна челото й. Треската й си беше отишла и температурата й като че ли беше нормална. Очите й все още бяха затворени, но дишаше нормално, затова реши да я остави да поспи.

— За какво, по дяволите, е тази врява? — попита Ана Макклей, когато влезе вътре.

— Заради това — отвърна нежно Джош и отстъпи назад, за да може жената да види.

Тя спря, сякаш се беше ударила в стена, а очите на силното й застаряло лице се напълниха със сълзи.