Самюел Бьорк
Пътувам сама (65)

65

Холгер Мунк стоеше пред стаята на майка си в дома за възрастни хора „Хьовиквайен“ и не успяваше да си избистри мислите. В последно време му дойде много, твърде много. Заплаха срещу Марион. Жилище, където да се крият. Намериха Малин Щолц. Изпуснаха Малин Щолц. Микелсон му звъня безброй пъти. Той все още не бе отговорил. Холгер Мунк седна на един стол и изпъна крака. Изведнъж усети неприятен мирис и с изумление откри, че идва от него. Подремнал бе няколко часа на стола в офиса, но не беше успял да се преоблече. Потърка лицето си, очите му се затваряха. За щастие имаше възможност да настани майка си в този дом. Разполагаха с лекар на повикване — дори не се наложи майка му да излиза от стаята си. Тя беше добре. Оказало се не толкова сериозно, колкото изглеждаше първоначално.

За щастие.

Холгер Мунк извади телефона си и позвъни на Мириам, но незнайно защо тя не отговори. Поклати глава и опита повторно, ала резултатът бе същият. Типично. Упорито момиче. Обещал беше да намине и да им занесе още малко храна, нови дрехи, играчки за Марион, а сега беше тук. Изпрати й съобщение да му се обади и прибра телефона в джоба на палтото си. В момента се намираше в един твърде топъл коридор. Трудно дишаше. Трябваше да си свали сакото, но от него се разнасяше миризма. Стана и отиде в тоалетната. Подложи уста под струята и пи. Видя в огледалото отражението си. Не му хареса. Изглеждаше ужасяващо изморен. Жилището на Малин Щолц бе пълно с огледала. От пода до тавана. Никога не бе виждал нещо подобно. Кой може да живее така? Той едва издържа пет минути. Малин. Мириам. Марион. Микелсон. Натрупваха се много М-та. Опита за миг да бъде като Миа. Само М-та? Дали това означаваше нещо? Мунк излезе в коридора и отново си настани на стола. Само М-та. Що за глупости! Навярно Микелсон все пак е прав. Вероятно е редно да се оттегли. Да остави някой друг да поеме случая. Умът му не работеше, както трябва. Колкото и да не му се нравеше този факт, тя ги бе хванала натясно. Малин Щолц. Ако това е истинското й име. Нанесе им удар на най-болезненото място — личния живот, извади ги от равновесие. Него го извади от равновесие. Вече не мислеше трезво, не можеше да разграничи чувствата от разума. Поколеба се дали да не запали цигара, но я замени с ментово драже. Четири момичета са мъртви и върху цялото му семейство оказват натиск. Поне вече имат заподозрян. И не са изчезнали още деца, това със сигурност е нещо. Скоро всичко ще свърши — помисли си той и се облегна на стола. Ще я намерим и всичко ще приключи. Неусетно клепачите му започнаха да се затварят. Осъзна го чак когато вратата се отвори и от стаята излезе лекарят заедно с Карен, която му се бе обадила.

Мунк се изправи светкавично.

— Как е тя?

— Добре е — отвърна лекарят. — И го казвам напълно откровено. Не открих нищо, просто лека преумора. Изглежда е станала твърде бързо от леглото, възможните причини са много, но няма нищо притеснително.

Мунк въздъхна с облекчение.

— Може ли да я видя?

— Дадох й приспивателно, най-добре е да я оставим да си почине. Да го отложим за следобед? Става ли?

— Благодаря. — Мунк стисна ръката на лекаря.

— Още някой? — обърна се лекарят към Карен.

— Торкел Бине — отвърна тя. — Оплаква се от лекарствата си. Стаята му е в края на коридора. Ще ви покажа пътя.

Карен се усмихна мило на Мунк и последва лекаря надолу по коридора. Мунк стана и излезе на стълбите. Запали цигара, след това позвъни на Габриел Мьорк.

— Да?

— Холгер е.

— Къде си?

— В старческия дом. Имах да уредя личен въпрос. Докъде стигнахте?

— Възстанових филма от лаптопа на Сара Кисе. Малко е повреден, особено звука, но един приятел е добър в тези неща. Може ли да го използвам?

— Давай — каза Мунк.

— Веднага ще му се обадя — отвърна Габриел.

Мунк затвори и позвъни на Миа. Тя не си вдигна телефона. Позвъни още веднъж, пак не отговори. „Какво става с тези опърничави момичета“ — помисли си той и й написа съобщение.

Обади ми се!

Набра номера на Лудвиг. Той, слава Богу, вдигна.

— Да?

— Мунк е. Ще ми направиш ли една услуга?

— Естествено.

— Би ли пратил някого в жилището във „Фрогнер“ да занесе някои неща на Мириам и Марион?

— Разбира се. От какво имат нужда?

— Ще ти изпратя списъка като есемес, а ти избери някого, на когото имаш доверие.

— Добре — отвърна Лудвиг.

— Да, а ти…

— Да?

Мунк за момент забрави какво щеше да попита. Потърка си очите. Налагаше се да си отдъхне малко, постъпваше безотговорно.

— Нещо за Малин Щолц?

— Още я няма. Нищо ново. Нито на летището, нито на Централна гара Осло. Хората да останат ли на позиция?

Мунк се замисли какво му бе казала Миа. Тя няма да избяга в чужбина. Иска да се прибере вкъщи. Жилище, пълно с огледала. Той потръпна. При цялото му нежелание да си го признае, именно това остави следи у него.

— Да, ще ги отзовем. Ще се заемеш ли?

— Дадено — отвърна Лудвиг.

— Обявихте ли за издирване онези от сектата?

— Обявени са за издирване — докладва Лудвиг.

— Отлично.

Мунк затвори, хвърли фаса си и понечи да запали още една цигара, но Карен излезе.

— Всичко наред ли е, Холгер?

Русорижата жена очевидно бе загрижена за него.

— Здравей, Карен. Да, добре съм.

— Не ми изглеждаш много добре. Не че изглеждаш зле, но не трябва ли малко да си починеш?

Приближи се до него на паркинга. Почти го докосна. Той усети парфюма й. Обзе го странно чувство, затрудняваше се да го определи, преди да разбере на какво се дължи. Тя се интересуваше от него. Грижеше се за него. Отдавна не му се бе случвало. Обикновено той, Холгер Мунк, се грижеше за всички останали.

— Зает ли си? — попита Карен.

— Винаги съм зает — засмя се Мунк и се прокашля.

— Ще отделиш ли един час?

— Какво имаш предвид?

— Ела — подкани го Карен и го хвана за ръкава на палтото.

— Къде отиваме?

— Шшш!

Поведе го нагоре по стълбите, вътре в сградата, надолу по коридора, после влязоха в една свободна стая.

— Нямам време — възпротиви се Мунк, но Карен сложи показалец на устните си.

— Виждаш ли това легло? — посочи застланото легло под прозореца.

Мунк кимна.

— А вратата ей там?

Мунк отново кимна.

— Предлагам ти да вземеш душ и да легнеш да поспиш. Ще те събудя след един час. Тук никой няма да те безпокои.

— Не, аз…

— Честно казано, имаш нужда и от двете. — Карен сбърчи нос. — В банята има кърпа — добави тя. — Един час. Съгласен ли си?

Прекрасната медицинска сестра го прегърна и излезе, като му намигна.

Да подремне един час. Няма да му навреди. Добре е за ума му. Добре е за тялото. От полза е за всички.

Мунк набързо написа на Лудвиг от какво имат нужда Мириам и Марион, пропусна душа, свлече се на леглото с дрехите и затвори очи.